автор: Girasol

Защо са плакали очите ти?
Нима не беше синьо утрото до вчера?
Къде е ароматът на косите ти?
Нима отвя го на тъгата повея?

Защо сърцето ти е замълчало?
Нима лед скова го в пролетната утрин?
Защо челото ти е натежало
от мисли лутащи се, търсещи?

Къде е блясъкът във устните,
които смееха се звънко вчера?
Къде е топлината в пръстите,
които галеха ме нежно... вчера?

Къде си ти?
Ти самата, цялата,
онази, дето я обичах
и за която цялото пространство
в едно в душата си събирах?

Къде политна
като птиче в мрака
да достигнеш висотата на звездите?
докато тук самотен чакам,
мечтая те и още те обичам.