автор: viatarna

В гората от смесени чувства и истини,
по мръкнало захладня,
накладох си огън от болка и мислено,
запалих и думи и грях.
Горяха наред – настояще и минало,
прескочи любовна искра,
политна стремглаво нагоре към бъдното,
припламна за миг и умря.
Поседнах на топло - да стопля до искане,
измръзнали мисли и смях,
опарих до черно мечтите си - детските,
заплаках... и дъжд заваля.