Човекът със счупения часовник,
който живееше малко
по-надолу по улицата
се приближи бавно към мен.
Не се страхувах.
Просто не харесвах зеленясалите му зъби.
-Синко,ела насам-прошепна ми.
И се приближих.
-Кажи,старче,какво искаш?-попитах със съмнение.
-Цигара имаш ли?
-Имам-рекох и извадих пакета от джоба си.Издърпах една цигара.
Той протегна ръка и я сграбчи.Подадох му кибритче и той си запали.
После потърка още една клечка в страна от кибрита и тя пламна.
Почти я допря до шибаното ми лице.После духна огънчето и светлината
ме опари леко,след това в миг изгасна.
-Какво по дяволите правиш,дъртако?-почти изкрещях въпроса си аз.
Той се изсмя,подхвърли ми кутийката и продължи надолу по улицата.