автор: tarassevitch

Кога ли отново със теб ще се видим –
се свива сърцето ми в миг.
Дали ще си спомняш за мен във чужбина?
Дали ще зовеш моя лик?

Дали във онези далечни чертози,
в незнайна далечна страна,
останал без въздух, без огън ще тлееш,
ще страдаш за мен и дома?

Ах, нека по-бързо отлитат си дните,
поел да си вече насам.
За мен да копнееш, за мен да линееш,
да бързаш да стигнеш дома!