автор: angar

Тази сутрин, отзарана,
във Кратунци, на хармана,
се развила тъжна драма!

Снощи двама луди млади,
през общинските ливади
в плевнята са се прибрали
и в сеното се завряли.

А, като се позагряли,
на любов са се отдали.

И така са се вживяли,
че от Нейните очици
са изскочили искрици!

А сеното туй и чака –
бързо лумнало във мрака
и избухнал луд пожар!

Има си пожарникар!

Службата си той познава
и добре я изпълнява!

В плевните табло виси –
с писан текст, и той гласи:

“В плевня пламне ли пожар,
никой да не се мотае,
да опитва да гаси,
да се кръсти и се моли:
тичайте навънка голи!”

Пише го, но кой да знае?
И във “ХуЛите” така е:
оглупели сме съвсем –
всички пишем, не четем!

Всъщност, друга е бедата!

Можели са те, щастливи,
и сега да са си живи.

Но ръцете и краката,
и езиците им двата,
тъй са се били преплели,
че да мръднат не успели!

В позата, в която били -
тъй са се и овъглили!

И възникнал термин нов:
“Овъглени от любов!”