автор: miglena

В някои дни, когато настъпва сляпо неделно новолуние, мандариновите резенчета умеят да пеят. Накацали по слепоочията на Хоризонта, целуващ лилиите в косите на Раисая, оранжевите им чуруликания залязват като милиарди слънчица, влюбено сливащи се със сметановия шлейф на лунната пътека.

Рефренно, планктонните светулки му пригласят със сребърните си камбанки: „ Цялата си моя”, а чевръсти делфини изписват нейното вричане: „Цялата съм твоя” с новородени бисери по папируса на Гълфстрийма от кактусите на Мексико до глетчерите на Шпицберген.

Някои нощи в средата на опиянен февруари, кръшни камъни от Планината на еднорозите обуват червени балетни пантофки и танцуват „Щъркелово езеро”. Лозята отвръщат с потропвания на кастанети. Кокичета и минзухари палят и гасят свещички докато не пристигнат джуджетата на Дядо Коледа да снимат планината за новогодишния каталог на седемте най-чудно окичени елхи по света.

Рефренно, шишарки барабанят по бузките на свирукащи облачета: „Цялата си моя”, а две добродушни лелки еднорожки прекръстосват вълшебните си рогове и изплитат от боров дъх и самодивски бездихания шал за Раисая, извезан с кехлибарени струни, нашепващи при всяко нежно докосване: „Цялата съм твоя”.

На тази планета, Хоризонтът е избрал да харесва и обича всичко в своята Раисая така, както Слънцето люби всяко растение по Земята: очите - като слънчевите ласки за усмихнатия неразсънен жасмин и размечтаните незаспиващи и насън лешници; телцето – като слънчевата прегръдка за танцуващата на вятърния валс загърлена млечна царевица; косите – като дъгоцветната слънчева палитра за непокорните слънчогледи, рисуващи Ван-Гогски вази по платната на лутащи с одисеева страст небесни платноходи; устните – като благословените от Върховната Светлина да носят усет за спасение, пеещи от целувката на Хоризонта, мандарини.

Рефренно, за Теб - Моя Лъчезарна Любов отвъд видимия Хоризонт, Мое Спасение, изпратено от Бога - съм и ще бъда: „Цялата твоя”,

Със слънчева обич,

Раисая.