Имало едно време
един мъж и една жена, които си живеели дълги години мирно и спокойно. Всяка сутрин мъжът излизал от къщи и отивал на работа, а вечерта се връщал с мрежи пълни с храна. Като се появял на вратата, съпругата грабвала мрежите от ръцете му и се втурвала в кухнята да готви. И така много години, ден след ден. Не щеш ли, обаче, една вечер мъжът се прибрал пак по същото време, но жената с учудване видяла, че този път той бил с празни ръце. Като не знаела как да реагира и се мъчела да измисли какво да каже, тя отместила поглед на горе към лицето му и... притулила уста в изумление. "Ах, ти си бил сляп!" - успяла да промълви едва.