автор: 0805

Някоя сутрин, когато луната
е само жълта
евтина брошка
върху сините нощни ревери,
когато небето
лениво мълчи
под тежкия грим на мъглата,
неочаквано
тя ще заспи.

Насън
ще подхвърля съня си нагоре,
кристалчета смях
ще се сипят в косите,
ще разпери ръцете си –
розови
от толкова чисти
докосвания.

Някоя сутрин, най-неочаквано
ще закичи евтина брошка
върху следите от времето,
когато старателно
измиваше гласовете,
засъхнали по дъното
на празни чаши
и с памуче, натопено
в разредени изгреви,
ще почисти лака
от олющените нокти
на забравата.

Но още не е нощ.
Нито сутрин
някоя.