Владимир Висоцки
По маратонското трасе във жар и зной
четири атлета водят бой.
Всеки мисли, че е най малко уморен,
всеки в себе си е убеден.
Всеки гледа да не стане фал,
всеки в тренировки е узрял,
напъва всеки мускули без жал
и мечтае за високия пиедестал.
След старта всичко е наред,
бягат вкупом във пакет.
Бавно, сякаш тъй наглед и без натягане...
В маратона спринта не важи,
печели който издържи,
тук няма финтове и лъжи, а трябва бягане.
Номер първи – пори въздуха отпред,
напрегнат, стегнат, въобще атлет...
Темпото му днес е най добро,
но той ще спечели максимум сребро.
А защо няма сили той за златния медал?
А щото като малък слабо ял...
Гладувал...Сиромах, при туй злояд,
а без силна манджа – няма резултат!
Но той е хитър и знае, че
втори ако пресече
и за него ще дадат парче месо в бульона.
Известно му е отдалеч,
че и за втория сиреч
падат мръвки и гювеч край шампиона.
Номер два! Напред е устремен...
Той е охранен, (не от наште) угоен...
Непоклатим и твърд като метал.
Целта е ясна – златния медал.
Той явно сили не пести в запас -
по-силно няма накъде, но дава газ.
Той е тактик, стратег, заслужил майстор, просто спец,
воля, сила плюс характер – въобще жребец.
Той бяга умно, със глава
и ни представя затова
на най различни първенства и олимпиади.
Засипан е от слава той,
на кинохроники герой,
лауреат на премии безброй и на награди.
Номер три тупурка като слон.
Той е от резервния ешелон.
Или титуляр не се е явил,
или треньорът го е съжалил.
Той бяга трудно, тежко като танк,
той рискува и играе днес „ва банк”,
и дава си кураж с тревожен глас:
„Старче, туй е звездния ти час!”
... Той отдавна е разбрал,
че ако не спечели днес медал,
някой юноша без жал ще го издуха...
Туй е последния му коз.
Оттук в резервния обоз,
на шести гаров коловоз,
т.е. в трета глуха.
А последния, в четвърти коридор
бяга просто тъй за кеф, без зор.
Ту изпревари всички за пиниз,
ту изостане и го дава непукист.
Не го дразни слава, ни пара.
Той е фога, (по-точно фукара)
Талант – море, но гледай куриоз,
когато няма нерв и спортна злост.
Той не е такъв да дава тон
и е чужд на всякакъв резон
и за да стане шампион, все не стига малко.
Той все се прави на артист,
но всъщност си е непукист
без идеал и без девиз...(но талант, а жалко!)
....Колко стила има, все пак днес в леката атлетика!
Каква борба, стремеж и стрес, без ретуш и без козметика!
Забравя се за спортна чест, и за спортна етика..
Бяг с еднакъв интерес, но различна аритметика...
По маратонското трасе във жар и зной
атлети водят страшен бой
зевзеци, четири на брой
и пот тече от тях като порой
но ти приятелю се успокой,
никой няма днес да е герой...