автор: ANG

(седмица преди да се появи на хартия цялата книга, предлагам на вниманието ви първа глава или част от нея. Ще изпратя книгата на всеки, който няма възможност да си я купи на хартиен носител)


@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

(предна корица)

КПД
ТАЙНАТА КНИГА
на новите богомили

Към върховете на познанието в търсене
на Пътя, Исткината и Живота

АНГЕЛ

издателство КИБЕА



(задна корица)
Философията на самопознанието
като пътеводител в духовното изкачване
на Пирин - българската Шамбала,

Всеки от нас е тръгнал към най-високия връх,
наречен Безсмъртие. Ще вървим по него стъпка по стъпка,
поели от Знанието и обладали Силата.
И ще спечелим наградата, ако служим съзнателно и целенасочено
на Човечеството, давайки всичко от себе си.

Да се слеем с Бога във всеки един от нас!
Това сливане е моето и твоето необятно АЗ,
което непрекъснато ни предизвиква да надскочим своите граници.
Това е огромнот самочувствие и самоувереност,
което ти и аз изпитваме, това е вселената на моята
и твоята сила, в която вярваме, която обичаме и на която
се надяваме във всяка ситуация.
Това е моята и твоята Истина, моят и твоят Живот,
моят и твоят Път. И Божественото в нас е самата Вяра,
и Бог вярва в нас, защото с всеки нов момент и с всяка наша стъпка
ставаме все по-добри и по-полезни за човечеството.
И това е така. И това е правилно. И е необходимо.
И нищо не може да му попречи.
Защото това е Замисълът, Съдбата и Предопределението.

www.kibea.net



@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

СВЕТЪТ НЕ Е
НИТО ПОЗНАВАЕМ,
НИТО НЕПОЗНАВАЕМ.
ТОЙ Е ИНТЕРПРЕТИРУЕМ.





Тази книга представя моята интерпретация на
философията и поезията на Петър Марков в
"Марковколеж". Аз съм Ангел. Срещали
сме се в някои паралелни светове.









"КПД"
влиза в
"Индекса на
забранените книги" с
Постановление на църковния
Съвет в Трент, парафиран от папа Пий IV на 26.01.1564 г.
По това време са били създадени само основите на
романа и някои поддържащи капители.
"Индекса" е частично отменен
едва през 1966 г.,
но не и
"КПД"


Когато срещнеш руините на сградата, твоята основна цел на живота
ще бъде да се изучиш за зидар и да реставрираш Знанието и Силата.


- Господи, защо си позволил да израсна тук между скалите, високо в планината? Аз съм слънчоглед и моето място е долу в нивата, при моите събратя! Чувствам се много самотно! Едва устоявам на силния вятър! Огън пада от небето около мен! Гръмотевиците ме стряскат денем и нощем!
- Ти си саморасляк!
- Каква е ползата от саморасляк в планината?
- Кажи, каква е ползата от слънцето, което самотно броди по небето?
- Изпълва с топлина и любов корените ми, стеблото и цветовете ми!
- Каква е ползата от едва църцорещо поточе сред безводната пустош?
- Утолява жаждата на ожаднелите!
- Ти, слънчогледе, си повече от слънцето и водата за Човека! Ти си смисъла на неговия живот. Когато Той те зърне между пукнатините на скалите, вижда в теб своя живот и живота на цялата Вселена. Ти си и Детото в него, и Мъжът, и Жената.
- Но аз съм сам, един самотен слънчоглед, който често рони сълзи! Искам другарче!
- Знаеш какво искаш, силно го желаеш! Сам отгледай и възпитай твоето другарче. Станете една душа, сродна душа!
- Всеки саморасляк е различен! Те са две силни единици? Как така - една душа - едно и едно прави две!
- Събери ги! Техният сбор прави число.
- Това число божествено ли е?
- И да, и не. Събери двете единици!
- 11 - просветна ми! Това е Нашето число!
- Това е Вашето щастие!
- Господи, какво е "щастие"?
- Щастие е споделената радост!! Да бъде!




Внезапен гръм
разтърсил планината,
ослепителна светкавица разкъсала облаците,
топъл вятър навел зеления ствол на слънчогледа,
една негова сълза повлякла със себе си узряло семенце,
паднали близко до неговите корени -
на сутринта видял пробивът
на един нов
кълн.





@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@



1. ВРЪХ БЕЗБОГ (2645)



"Бог е
отношение
на действителността
към самата себе си" (П.М.)

"Аз-ът е Пътят, и Истината, и Живота".

Ранно утро, изпълнено с трепетни очаквания. Последно притягане ремъците на тежките раници, приготвяни до късно след полунощ. Маршрутка. "Експрес-Диана" до гара Септември и екзотично пътуване с теснолинейка.

Все още витае някакво напрежение около нас. То се стопява някъде след гара Варвара, отнесено като от вълшебен вихър. Влакчето-играчка навлиза с лазене в недрата на Родопа. Завладява свят с друго измерение. Поглъща го надвиснала пазва на издълбан от буйната река пролом. Прониква в поредния тунел без да бърза - планината обича да бъде обладавана бавно и спокойно.

Не е нашата планина! Нашата Планина се казва Пирин, или Перин, или Перун, ако повече ви харесва. Нетърпеливо очакваме нейната поява на хоризонта на юг, като възнаграждение за цялогодишно бленуване, сънуване, визуализиране... Може би за двадесето поредно лято я обикаляме нашир и надлъж с незатихваща тръпка

- Какво ли сме забравили да сложим в раниците? - казва повече на себе си Диана.
- Нали работим по списък, като професионалисти!
- И всеки път се оказва, че нещо сме забравили! Ще го разберем едва горе на Безбог, или по-късно.

"Уф, че негативизъм!".

Раниците ни са тежки и обемисти, едва влизат през тесните врати към общото купе-вагон. Отстрани висят спален чувал, манерка, чифт здрави туристически обувки и какво ли не още. Специална пластмасова постелка за изолиране на влагата е завързана най-отдолу. Вътре отгоре подреждаме храната, а отдолу - дрехите и палатката.

Доскоро предпочитахме да пренощуване в палатка на брега на някое езеро. По някое време осъзнахме ценността от контактуването със сродни души по хижите. Сега правим своя избор според настроението си или според метереологичното време.

"С колко газови бутилки разполагаме?", питам наум, гледайки нейната обемиста раница..

"Достатъчно - само две, но ще стигнат!".

- Фенерите взе ли? - питам вече на глас.
- Само един, но мисля, че няма да имаме нужда от втори.
- Сложи ли хартия между батериите за изолация?

Тя не ме чува или не иска да ме чуе. Влакчето навлиза в дълъг тунел. Мислите ни, моите и на Диана, изплуват от тъмнината и се сливат, понесени към едно недалечно минало...

- Аз съм Ангел и съм уникален, феноменален! Проблем ми беше да стигна до тази зала. От Колежа очаквам да ме направи по-добър човек, за да съм по-полезен на хората. Моля мислете ме като такъв!

- Аз съм Диана и съм търсещ човек! Проблем ми беше да се преборя със своята нерешителност. От курса по "Самопознание и Себеизграждане" очаквам да ми помогне да се освободя от моите страхове и колебания и да ме направи човек на действието.

Първо представяне пред Групата... След известно време се нарекох Анг и помолих всеки да ме мисли като мантра за медитация. Диана поиска да я наричат Дуче - водач! Тя се самоопредели като Саморасляк, а аз - като Смирен ученик на Велика Школа.

Междувременно се случваха множество приятни и красиви неща. Най-важното от тях: осемнадесет търсещи личности постепенно обединяваха своята заедност в Духовна Група...

Теснолинейката се движи бавно и внимателно, сякаш иска да проучи и осъзнае своя път. Това наистина забавя хода на времето - в кое ли десетилетие на миналия век се лутаме?! Тук и Сега сме тръгнали към Върховете, за да осъзнаем своя път, моят и на Диана - Пътят ни към ДиАнгел.

- Как са раните ти?
- Доста по-добре.
- Това е наказанието ти за късането на билки! - проявява се даскалът в нея.
- Наказание за желанието ми да ти доставя радост! - "Това е част от моята душа. Обичам да доставям радост на всички и най-вече на тебе!"

Леко почесвам ръцете си - и двете изранени от китките надолу. Преди десетина дни ходихме за гъби из Средна Гора с доцентът по микология Георги Стойчев. Пръснахме се по поляните около село Дюлево. Аз откъснах няколко стръка от храст с красиви бледорозови петолистни, ароматно ухаещи цветчета. Оказа се, че това е силно отровната билка "росен", която предизвиква тежки кожни изгаряния Те не пропуснаха да се появят на следващия ден.

Запявам фалшиво, но от сърце.

Мома Роса, росен брала
ден го брала, два китила.


"Засрами се! Не си сам във влака. Какво ще си помислят другите!".

"Цял ден бере росен тая мома и още два дни го кичи на китки! Аз само за десетина минути получих тежки обриви, дори рани!"

"Не слизай в движение!", усещам нейния предупредителен поглед. На това място обикновено скачам от влака, откъсвам едно цвете и отново се качвам.

"Нямам такива намерения! Вече съм на 54!".

Отново сме в хармония. Поглеждаме се и потъваме в медитация. Напрежението около среднощното подреждане на багажа в раницата се проявява в умора - изглежда съм заспал. Сънувам, че съм пеперуда...

Гара Велинград. Шумотевицата около слизането и качването на пътници ме връща в реалния свят. Кой е реалният реален свят, би запитал Буда: когато сънуваш, че си пеперуда и се събудиш, каква е твоята гаранция, че не си пеперуда, която сънува, че е човек!

От гарата обикновено купуваме кифли, плодове или грозде - според сезона. Сега друго поглъща вниманието ни:

- Виж, хората са вдигнали глава към небето! Какво ли гледат?
- Свраки! Много, много свраки! Насочват се на юг, към Пирин.
- Това може да е някаква поличба!
- Може, но каква?

Светва ми да направя бърза справка. В един от най-горните джобове на раницата, заедно с дъждобран, още една книга, бурканче мед, увеличителна лупа, мобифон и други джунджурии намирам тънкото книжле-речник на Марков колеж, с което сме неразделни. Отварям на буквата С:

СВРАКИ - В българската митология - птици, единствено които знаят най-отдалеченото място на Земята, на средното пространство в хоризонтална посока. С. са вещи в прогонването на болести. В последния ден на Русалската седмица (или на Илинден - двадесети юли) те вършеят росена - любимото цвете на самодивите.

Прелиствам на росен, силно озадачен:

РОСЕН - Многогодишно растение, достигащо височина до един метър. Вероятно е пренесено от планината Дикт на остров Крит. Според български легенди - има небесен произход. Небесните същества оставили на хората Р. като лекарство. Всяка година срещу Спасовден неизлечимо болните пренощуват под неговия храст. Р. е дрога - предизвиква халюцинации - под въздействие на силния упойващ аромат болните изпадат в мнима смърт. Тогава встъпват в мистична връзка със свръхестествени същества и получават познание чрез гадание за болест или здраве. В същата нощ Р. се бере от самодивите.

Отказвам се да прелистя на самодиви, самовили, юди-самодиви, веди-самоюди, горгони, русалки. След два-три дни, на върха на пълнолунието, е Спасовден, празнуван като Великден на самодивите. Това неслучайно съвпада с нашето пренощуваме на палатка на Самодивските езера под връх Дженгала. То е част от нашият Замисъл...

След Велинград във влака остават само истинските туристи, чиято крайна цел на пътуването съвпада с нашата - Пирина. Оглеждам ги, за да преценя кои са "най-истинските". Не кашкавал-туристи, тръгнали на екскурзионно летуване в групи от 20-30 души - такива дори не знаят в коя планина отиват! Искам да обменя информация за времето в Пирина, за транспорта след последната гара, за новите цени на превоза със седалковия лифт, за натовареността на планината и хижите с хора, за...

Но се отказвам. Вместо това, оставам в спокойно очакване на едно предизвестено събитие... Диана също Го очаква. Знаем - Той обикновено е светла личност, с добро излъчване, хармонизиращо на нашите вълни. Като правило, вплита ни в свръхинтересни разговори едва в последните 20-30 минути от неговото пътуване. Като правило, преди раздялата всеки един от нас тримата си помисля: "Тази среща не е случайна!" и някой го казва на глас.

Влакчето се увива около серпантините по такъв начин, че от прозореца на първия вагон виждаме нашата половина да се движи в една посока, а задната половина - в обратната: "Не е магия!". Най-високата гара на Балканския полуостров - Аврамови колиби, е място за напълване на манерките с прясна вода и за купуване на боровинки или малини от ненастойчиво протягащи ръце дечица.

И точно тогава се появява!

- Може ли малко вода? - пита, по-скоро като повод за разговор.

Краставите магарета се подушват през девет баира. Ние най-после се намирисваме, след като не сме се забелязвали в продължение на цели три часа. Този път Той се представя като Васил Беленски от Сливен. От 15 години живеел на остров Крит.

"За втори път днес остров Крит! Дали е случайност? Ставам параноик!..."

Започнал като обикновен черноработник, сега забогатял. Съдържател на голям хотел-ресторант, плаж, лодки и пр. Постоянно повтаря "Мили Боже" и ни се радва като на богове. Наблюдавал ни през цялото време и много ни харесал. С какво се занимаваме? Музиканти - чудесно! Можем ли да свирим евъргрийни? Не бихме ли се съгласили да работим в неговия ресторант-хотел?

Диана бързо захапва въдицата. Двамата коментират различни варианти. Той възторжено говори за природните красоти на остров Крит, за изключителното разнообразие от билки и цветя - въдицата става като за акули! Аз оживено участвам в разговора, трескаво мислейки:

"Ужасно ни удря под пояса, тоя Васил, макар и невинно. Какво са моите четиристотин лева професорска и двеста лева даскалска заплата на Диана, срещу предлаганите от Васил 2000 долара на месец?! Можем ли да изоставим Колежа в София?"

На раздяла разменяме телефони и адреси. Подарявам му моята книга Гладувайте правилно . "Мили Боже, ще направя всичко възможно, за да я издам в Гърция", обещава Той и иска автограф. Слиза в Разлог, оставяйки раздвоение в душите ни...

"Пропуснахме да се порадваме навреме на Пирина", мисля аз.

- Пропуснахме да се порадваме навреме на Пирина - казва Диана.

Планината се бе появила преди десетина минути. Традицията ни да я съзерцаваме отрано на хоризонта е нарушена.

"Това е първата ни загуба", хващам се в негативизъм и бързо изтривам мисълта от съзнанието си. Опитвам се да вдигна нивото на енергийното си поле. Разсеяно разлиствам една книжка, търсейки подходящата страница:

"Любовта към Пирин е любов за цял живот. До ден днешен, когато пътувам "надолу", с огромно напрежение и вълнение очаквам да видя силуета на нашата планина. Ето, първо се показва Кутела, а отляво е Тодорка; следя билото... и из недрата изригва каменният купол на Вихрен. Времето спира да тече. Със запленени очи поглъщам своето детство, тайнството на своя живот, цялата красота и топлина на света. Сякаш след дълго отсъствие потропвам на портата на родния дом. И се чувствам като блуден син, завърнал се уморен и "несвой", обзет от копнеж да положи глава и дълго да сънува лечебни сънища.

Колко ли са самотни хората, които нямат своя планина?!"

Диана също е разсеяна и малко нервна. Хапваме набързо и припряно между Банско и Добринище. Ще бързаме да изкачим връх Безбог още днес, преди смрачаване. За целта, не бива да се губи време за хранене на хижата.

- Искаш ли да коментираме? - пита тактично.
- Защо не!
- Как тълкуваш случилото се?
- Позитивно и негативно.
- Давай позитивното!
- В Колежа си го чувала като Птичката на щастието, която каца десет пъти на ден на рамото ти. Остава само да протегнеш ръка.
- Този път птицата изглежда от орел нагоре.

Съмнявам се дали усеща вкусът на храната. Преглъща огромни залъци хляб със сирене, домати и чушки. Зеленчуците са наше собствено производство - екологично чисти. През лятото практически преминаваме на суровоядство.

- Как изглежда птичката, зависи само от твоята душевна нагласа в момента. По-важното тук и сега, според мен, е да оставиш съзнанието си отворено за навременната информация.. Знаеш, че Вселената е безкраен източник на енергия и по особен начин откликва на твоя непреодолим в последно време стремеж и желание за работа в чужбина. Приеми го като шанс и хвани Птичката на щастието!
- Предизвикателството е огромно!
- Орелът е голяма и силна птица. Не забравяй, че е и граблива. Помисли, какво ще загубиш, когато я хванеш в прегръдките си!
- В какво се състои негативната ти оценка?
- Вече отговорих на този въпрос.
- Какво четеш в момента?
- "Небесно синьо утро, пладне и път след пладне", една много емоционално написана книга на големия приятел Иван Спасов.
- Пристигнахме. Динко е на гарата!

Гара Добринище. Ръждиво-кафеникавата "Лада" на Динко ни очаква, както всяка година. И разговорът се повтаря същият - за времето, за безработицата, за разбитият, уж асфалтиран път. Зареждаме провизиите с ябълки и праскови, също както обикновено.

Потегляме нагоре, нагоре - към хижа "Гоце Делчев". Дупките по асфалта са повече от здравите места, но постоянното друсане не ни пречи да видим високите храсти на росена и накацалите наблизо ята от свраки на поляната около Рибарника...

Пристигаме, плащаме превоза на Динко и - бързо към седалковия лифт! Предчувствието за летене значително повишава енергийното ми поле. Поглеждам Диана - тя също вече свети! Най-после, отново сме едно цяло на високо ниво...

Качвам се първи на двойните седалки - раницата придържам вдясно от мен. Двадесетина метра след мен лети Диана. Кога ли ще можем наистина да полетим? И то заедно - хванати ръце за ръце! "И това ще стане!".

Усещането е страхотно - космически безтегловно. Под нас спокойно се приплъзват пътеки и просеки, по които сме се катерили с часове (1000 метра денивелация!). Кога ли беше това - може би преди 1000 години, когато нямаше лифт! Сега, с провиснали крака, с леко свито сърце и широко отворена душа наблюдаваме как жълтият кантарион се сменя от червения, големите борове - от все по-малки дървета, докато накрая и те се израждат в клек - ниски, гъсти храсти, от които няма излизане, ако се загубиш.

- Виж, слънчоглед сред скалите! - крещя на Диана.
- Какво-оо?
- Слънчоглед, слънчоглед!
- Какво-оо? Не те чувам!

На хоризонта се откроява черно-бялата сграда на хижата - четириетажна, кацнала на отворения край на лунен кратер, гледаща към Родопите и Рила. Две хиляди и двеста метра! Зад хижата е езерото, заобиколено от последния клек. По-нагоре са само скали и връх Безбог - вдясно. Върхът е нашата крайна цел на днешния ден.

(следва прoдължение на глава І)