автор: viatarna

Мъглата прегръщаше сластно Града,
целуваше всяка гушната улица,
затиснала морно със свойта снага
дървета и къщи, паркове, хора...

Лежеше доволна на сивия сняг,
в любовното ложе сковано от скреж,
рисуваше с устни неземен пейзаж ...
Заспал бе Градът в пияна несвяст.