Хайде да си говорим за промени, за любов ,за мечти, за океани, морета и реки , за загуби и тегоби, за котловини и проломи , за сбъднати желания, и върхове, за копнежи и пенливи морски вълни.
Нека си говорим за всичко това, без да забравяме да не я споменаваме , защото тя винаги е в нас и около нас притаила се стои; и вечно бягаме от нея, без да разбираме, че всъщност бягаме от себе си . Оковаваме си различни вериги на каузалност; събличаме илюзии, който допреди мигове сме смятали за домове на нашият аз, навличаме нови, поглеждаме в огледалото - и от неговата безкрайност виждаме нейната хладна усмивка на одобрение, понеже пак сме на върха на фешън тенденцията, и пак сме се завърнали към рутината на своето съществуване, подобно на отколешни, уморени от семейното огнище, любовници,които търсят сляп комфорт в обятията си. Знаем, че тя винаги ни приема, нейната гръд винаги е пристан за нас, защото тя никога не е била лека и фриволна към нас, и в нейната същност ние винаги сме , и там място има за всеки. С въздишка и тряпет пак позвъняваме на до болка познатата врата, виждаме проблясъка на стоманеното око на шпионката( не че тя се нуждае от това да гледа кой звъни на вратата и) , и втренчили очи в стъкления блясък на чертите и промълвяме:,, Здравей, Самота!”