автор: frezija

Обещай ми една нощ, в която
ще мълчим и ще слушаме будни
как се ражда със вик тишината,
шепнешком как се плъзга тревата,
крадешком как си тръгва водата,
и луната бразди лицата ни.

Знам, че сигурно ще е трудно!

И когато заспят дърветата,
а нощта царствено тържествува,
обещай да ни любиш и двете.
Пред смълчания поглед на цветето
да ме накараш да светя,
да полудея в ръцете ти.

Обещавам ти да си струва!