автор: frezija

Един дяволски сив булевард
като шепа мастило тежи в мисълта ми,
и безлюден, и тромав, и стар,
но болезнено вкопчен в плътта ми.
От лицето ми счупил парче,
от душата ми стръкче откъснал,
с моя пулс във кръвта ми тече.
Още миг и, о, не...ще се пръсна!
И ще стане частици милиард
вече бившето мое тяло,
с един дяволски сив булевард
до безумие себе си сляло.