автор: pastirka

Врабчова орис! Ще хвърли съдбата трошиците,
чувството гладно ще скача по път заледен,
пак ще подхлъзне краче, а страхът на зениците
с целия ужас ще бъде в сълза утаен.

С човка ще пие надежда от локвата бляскава
и ще си мисли, че слънцето скрито е тук,
но ще се спъне в трошицата - камъка стряскащ и
тъжно ще пие тогава сърцето-капчук.

Врабчова песен - плач за трошица изпросена!
Смях на откоси от строгата лейди Съдба...
А във зениците с цвят на безгласи въпроси -
зъзнещо чувство. И спомен, рисуващ крила...