На ръката на онзи човек са написани,
всяка спирка и всяка цигара,
през която е минал и спирал,
от която е дишал и кашлял.
Той стои, а под жълтите нокти,
разранени ръце се подават,
изподрани навярно от хлопане
по вратите, които затваря.
А зад тях е оставил очакване,
и е палил цигара за смелост.
След това е отивал на спирката
и е чакал със другите вечност.
Не, не се е изгубил човекът!
Той е писал по своите длани,
как да стигне до първата среща
и до своята първа цигара.
И от там как се стига до втората,
до последната спирка оттатък.
До резката, която затваря
на живота вдървен похлупака.