автор: viatarna

Тихичко падам навътре към себе си,
залива ме призрачно гъста тъга,
удавник без сламка, през пласта на времето
се гмуркам дълбоко и търся смеха...

Пътувам обратно и някак объркано
пресичам години и минали дни...
Били ли са някога, имам ли минало?...
Това са миражи от бивши мечти!