ТОЙ
Наистина не беше срещал толкова интересен човек през целия си тридесетгодишен живот. Преди да се запознаят в нета, не беше си и помислял, че една жена може да му бъде интересна.
Имаше страшно оригинални виждания за нещата от живота. И непрекъснато ги измисляше едни такива...
- Здравей, това съм аз – каза жена с вид на добра съпруга и майка и седна срешу него. Очите й го гледаха открито и приятелски.
Погледът му замръзна. Какво?! С тази лелка беше прекарвал часове в интересни разговори?!
Изпълни го гняв. Курва! Дърта курва! Почти на годините на майка му!
Тя седеше с изражение, което приличаше на покорност, и мълчеше. Явно чакаше нещата в него да се уталожат.
Толкова ли беше прозрачен? Овладя се. Направи се на много заинтересован от менюто, но всъщност имаше нужда от още време. За да спечели време, извика келнера и поръча.
Все пак... честно казано, той беше този, който все правеше палави намеци, тя се беше държала много стегнато и все се измъкваше... и точно това му беше харесало. Беше казала за себе си, че пише. Но когато я попита как изглежда, не каза, че освен ниска и пълничка, е и стара. Той знаеше, че не е пръв хубавец, и това го правеше снизходителен към дефектите на другите, дори харесваше ниски и пълнички жени. Ама... какво да говори сега с нея?
Изведнаж му стана смешно. В края на краищата, това беше голям майтап! Ще има да се смеят приятелите му, като им разкаже... Ядът му премина така бързо, както беше дошъл.
Тя мълчеше и го наблюдаваше усмихната. Забеляза колко са умни очите й. После изведнаж странно се промени. Погледът й беше някъде... всъщност, никъде, тя беше просто вътре в себе си.
Притеснението му изчезна. Тя се държи странно, тя да се притеснява. Той мълчеше, и тя мълчеше. Отвори нервно чантата си, извади лист и химикалка и започна да пише. Сякаш беше забравила за него. После спря, и изведнаж се върна.
- Това е – каза. – Така става. Бързам, за да не избягат. Думите. Трябва да са правилните.
Цигарата й беше изгоряла сама в пепелника. Той пак се почувства неудобно и единственото, което му хрумна в момента, беше да прояви интерес.
- Може ли да видя?
Тя насочи поглед, пълен с недоумение и ужас към него, изведнаж се превърна в беззащитно дете. Даже имаше нещо трогателно във вида й.
- Как така? – попита. – Ами то е толкова... интимно... не е за пред хора още... – после изведнаж се засмя. – Знаеш ли какво ужасно сравнение ми дойде? Мога да ти го кажа, толкова неща сме си казвали. Сякаш искаш да ти покажа... току-що свалено бельо. Ужасно, нали? Е, това ми дойде наум.
Гледаше го и усмивката й замръзваше, разбра колко го шокира пак. Сведе глава, прикри лице с ръце и иззад тях се раздаде момичешки смях.
- Уф, ами ето, това е. Виждаш какво става, когато говоря аз. По-добре да мълча, сега говори ти.
Интересът в него надви и яда, и притеснението. Помисли си да попита дали това, което написа, не е свързано с него, но се въздържа. Затова ли толкова лесно се съгласи да се срещнат? За да го наблюдава? И описва? Дали не е известна писателка? Почувства се едновременно и засегнат, и поласкан. Изведнаж си даде сметка, че беше имал страхотен късмет! Такова познанство!
И най-неочаквано му се прииска майка му да е като нея...
ТЯ
Как ли ще реагира? Очаквал е, разбира се, млада красавица. Животът е пълен с изненади и разочарования, хлапе... Каквото и да стане, ще е интересно.
Много е ядосан, крие се зад менюто... Във всеки случай, не е простак, за да се разпсува... най-много да стане и да си тръгне...
Не, седи... аз съм му длъжница... възползвах се от това, че не ме попита на колко години съм, смяташе, че всички в Скайп са млади, какво ще търсят дърти жени там... дъртите да си гледат кухнята и внуците... ха-ха-ха... какво знаят те... всъщност, честно казано, и аз на техните години мислех така... как се повтарят нещата... класика... Младите винаги смятат, че преди тях не е имало нищо, а който е минал четирийсетте, е безнадеждно изкуфял и животът му е свършил. Не са ли безсмислени тези повторения? Какво да му обяснявам сега, толкова са отдадени на компютрите, изобщо не можеш да припариш до мисленето им – а поколенията трябва да общуват... налагаше се да използвам нета...
Ще го изчакам да дойде на себе си... Но има и друго, трябва да помисля... о, ами да... а сега бързо да го запиша...