автор: nadelina

За пореден път съм разплакана, а сълзите ми парят унищожително и крещят, че обичат. Затварям очи, за да ги спра, а те все по-упорито оборват стражата на клепачите ми. А съм сляпа, не виждам нищо, единствено твоя образ...
Защо?! Боря се да съживя сърцето си, защото е само, изгубено, пресъхнало... Искам да спася душата си, вкаменена след полъха на твоята любов... Но как?! Жадувам да изградя една нова любов, искам да залича стария си образ, искам да ме обичаш отначало... Но мога ли да върна времето?! Затвори очи, докосни лицето ми, докосни очите ми, чуй как бие сърцето ми, позволи ми да те съпроводя по вълшебния път на щастието, позволи ми да те отведа там, където ще видиш сънищата ми, позволи ми да те обичам отначало...?!