автор: Hemu

Завалял мек пухкав сняг навън,
всичко се покрило в белоснежно.
„Такова време не е за зимен сън”
малкия Мечо си помислил тъжно…

Тихо на пръсти от дома излязъл
започнал весела игра в снега,
но беда, в дълбока пряспа влязъл
и полетял по склона през глава…

Надолу бързо Мечо се търкалял,
накрая спрял се на една поляна
но така цял във сняг се овалял,
че снежна топка станал голяма.

Като Снежен човек, изправен
стоял на поляна до гора елхова.
Бил той голям и с вид забавен.
До него кацнала малката Сова.

Тя казала:„Зайко, морков донеси
и две шишарки сложи му за очи.
Да не бъде тъжен и да не сълзи,
шипки пет за усмивка му бучни.

Снежен човек не може без ръце,
отстрани сложи клонки елхови.
Лешници Катеричката да донесе
и копчетата му ще са готови...”

Всичко щом сложили по Снежко,
погледнали го, весело запели,
но той се поразмърдал тежко
уплашени те песента си спрели.

Под снега показало се едно ухо
второ, после носле и две очички,
след тях бавно се появили плахо
кафяви пухкави лапи - ръчички.

Приближили се всички и видели
уплашения рунтав малък юнак,
познали Мечо, после се засмели
и дружно си играли чак до мрак.


11.12.2007 г.