автор: viatarna

Сред тишината на дома,
уют припламва във камината,
на светлината на свещта,
доплитам шала на годината.
Остана мъничко кълбо
навити дни предколедни
и сещам се за детското писмо,
изпратено с джуджета -
до Лапландия.
Топли ме усмивката на спомена
изплувала изневиделица.
Пораснал е синът ми за беда...
/За моя – не за негова!/
:-)