автор: LoveHunter

След като Елинър помогна на господарката си да се изкъпе и облече нощницата си, я целуна и излезе почти тичешком от стаята.
– Сигурно я чака някой войник – изсумтя презрително Джен и се за разхожда из стаята. – Той ще дойде всеки момент.
Джен отиде и открехна леко вратата. От Дориан нямаше и следа. За сметка на това, в двата края на коридора, стояха по двама войника.
Когато Джен бе попитала, защо там има стража, се бяха пошегували, че били, за да може, ако съпруга е много буен да го усмиряват, но тя знаеше, че е заради нея. За да не й хрумне да избяга. Джен изпръхтя, по начин, много неподходящ за дама и затръшна вратата. Къде за бога можеше да отиде, след като вече е венчана. Преди можеше да се скрие, но сега Дориан имаше права над нея и нямаше никой да може да й помогне. Оставаше да му убие желанието да спи с нея. Да се бие, да крещи и да обижда, с надеждата да се ядоса и да я остави. Но, кой здравомислещ мъж би я оставил, като я видеше в сегашния й вид? Червената й коса, се стелеше по гърдите, раменете и гъба, като море от огън. Бе облечена с зелена нощница без ръкави, която бе толкова къса, че едва стигаше до средата на бедрата й, а тя отдолу бе съвсем гола, и за капак нощницата бе толкова прозрачна, че по скоро разкриваше, отколкото скриваше тялото й. Ел настоя й да сложи колието от Дориан. Така като й съблечел нощницата, щяла да бъде само по бижуто подарено й от него, и това допълнително щяло да го възбуди. А Ел, се имаше за специалистка по възбуждането на мъжете. Така например бе обрала всички свещи от стаята, с изключение на една до вратата, Така се създава задушевна атмосфера, бе казала Елинър. Също така досетливата камериерка, бе обрала всички завивки в стаята с изключение на една, и бе развалила заключалката на един от прозорците, за да не може да се затваря напълно. Ел бе казала, че: Така, когато стане студено, ще те прегърне и ще се завиете с една завивка, защото няма да има друга. Джен въобще не искаше да се завива с него, и изтъкваше факта, че е много вероятно да настине, от отворения прозорец, но Ел бе непреклонна. И сега Джен стоеше и го чакаше.
Когато си мислеше, че Дориан никога няма да дойде чу гласовете на гостите, които съпровождаха Дориан до покоите й, и подхвърляха пиперливи забележки по адрес на булката. Джен веднага скочи в леглото, обърна се с гръб към вратата и стисна силно очи, правейки се на заспала. Дориан влезе в стаята и със смях избута надничащите глави, които се опитваха да зърнат невястата. След като затвори и заключи вратата, той погледна към Джен и поклати глава. Нито за секунда не би повярвал, че спи. Гърбът й бе изпънат като струна, а дишането й насечено и неравномерно. Джен чу шумолене на дрехи и после тишина. Много странна тишина, сърцето й заби силно, а след секунда усети устните му на врата си. Не го бе чула да се приближава и подскочи стреснато. Но Дориан я задържа и прошепна до ухото й.
– Така ли трябва да посрещнеш съпруга си, котенце? – Джен стискаше силно очи, усещайки топлия дъх на Дориан до ухото си. След това Дориан гризна леко меката част на ухото й, и Джен отвори стреснато очи и се опита да се изплъзне от хватката му. Не я бе заболяло. Напротив, по цялото й тяло бе побягнала гореща тръпка, и й бе станало страшно приятно, но тя не желаеше да й е приятно с него. Събирайки всичката си сила Джен го избута от себе си, претърколи се през леглото и застана от другата му страна. Дориан бе само по долни гащи, които стигаха до средата на бедрото му.
– Няма да се гоним, нали, котенце? – запита развеселено Дориан.
– Няма – рече сковано Джен – Просто се махни, отиди си в стаята. Така ще е по-добре и за двамата. Няма да ме имаш. – Дориан повдигна едната си вежда и я изгледа присмехулно, затова Джен повтори – Няма да ме имаш?
– Но аз вече те имам, котенце – рече провлачено принца – сега просто ще консумираме брака си. – каза той й с едно движение прескочи леглото и притисна Джен към стената. – Ти решаваш дали ще стане по лесния или трудния начин.
Джен нямаше време да реагира, защото устните на Дориан плениха устата й в страстна целувка. Ръцете му се мушнаха под нощницата й, набирайки я на кръста, от възмущение Джен отвори уста да го наругае, но Дориан веднага се възползва от ситуацията вмъквайки езика си в устата й. Джен се опита да избута натрапника на вън, но с това само задълбочи целувката, защото езика й се заплете в борба с неговия, а след няколко секунди, вече нямаше сили да го отблъсне. Харесваше й да бъде целувана така, проклет да е, но умееше да се целува превъзходно. Джен вдигна ръце, за да го избута от себе си, но вместо това, те се обвиха около врата на Дориан, притискайки го по-силно към себе си. Усетил капитулацията й, Дориан отдръпна леко устните си от нейните и се изсмя тихо и дрезгаво. Но точно толкова бе нужно, за да развали магията, Джен отново се заизвива в опит да се откъсне от прегръдката му. Дориан я притисна по-силно към стената и я зацелува с нова страст. Джен откъсна ръце от врата му, решена да не показва никакви чувства и тогава напипа лавицата с романи. Опипом избра едно дебело томче и удари с него Дориан по главата. Младия мъж е бе очаквал удара, затова като го сполетя, той пусна Джен и направи крачка назад. Джен моментално придърпа нощницата си на долу и избяга към вратата. Но тя бе заключена. Дориан изруга и тръгна към нея.
– Престани с игрите, котенце. – сърдито изръмжа той.
– Ще трябва да ме изнасилиш, не те искам. – изкрещя в отговор Джен.
– Не се налага да те изнасилвам, - заяви Дориан докато вървеше подир Джен, която обикаляше стаята около леглото в опит да избяга от него – само няколко секунди в ръцете ми и ще се предадеш.
– Никога – изкрещя принцесата и го замери с един свещник.
– Не става глупава, жено – тросна й се Дориан, навеждайки се да избегне летящия предмет. – Защо го правиш по трудно? – Към Дориан полетя ваза с лилави цветенца и се разби само на сантиметри от главата му, в големия гардероб.
– Не те искам, не разбираш ли? Отиди си намери някоя мръсница да те забавлява.
– Искам само теб, жено, и ще те имам, ако ще да е последното нещо, което ще направя. – След тези думи Дориан прескочи леглото, грабна Джен и я стовари върху бюрото, като избута всичко от него на земята, белите листове се разхвърчаха на всякъде, шишенцето с мастило се търкулна и изтече точно пред вратата на балкона, красивата китайска ваза пълна с рози, се пръсна на хиляди парчета, а розовите листенца се посипаха като есенни листа по пъстрия плюшен килим. Джен изписка стреснато, но Дориан отново запуши устата й с целувка. Ръцете й се опитваха да одерат очите му, затова той ги закова до тялото й, и легна върху нея.
Джен се бореше с надигналите се приятни усещания, в тялото й, но той бе много опитен, дяволски добър, и знаеше точно какво прави. Ръцете му се спуснаха надолу като галеха ръцете й, после шията и гърдите, едната ръка остана на гърдите й, като галеше и възбуждаше връхчетата им, докато другата се спусна надолу, погали стегнатите й бедра, повдигна нощницата й на горе и загали мекият й корем. Устата му се спусна надолу и зацелува шията й, после езика му се мушна в ухото й и еротично го облиза. От гърлото на Джен се отрони стон, тя зарови пръсти в косата му и наведе глава на страни, за да му даде пълен достъп до чувствителната си шия. Дориан захапа леко врата й, след което се върна отново на устните й, които този път се отвориха приканващо срещу неговите и приеха езика му, тържествуващо. Ръката на Дориан галеше корема на Джен, след което заслиза на долу и докосна мястото, където се събират бедрата й. Джен извика и се изви на дъга под него, пръстите му погалиха огнено червената горичка, след което, се плъзнаха леко навътре, за да докоснат женствеността й. За Джен това беше нещо толкова ново и толкова хубаво, че чак дъхат й секна. Дориан наведе глава и впи устни в набъбналото зърно на едната й гърда, направо през нощницата й. Джен измърка и заби нокти в твърдите мускули на раменете му. После почна да движи ръцете си по цялото му тяло, и откъдето минеха, малките й длани оставяха гореща, пареща следа. Дориан, разлисти листенцата на женствеността й, намери малката пъпка на желанието й, и леко започна да я масажира, без да откъсва устни от гърдите й. Джен мислеше, че ще полудее. С всичките си сили, го избута от себе си. Дориан залитна на зад и я изгледа неразбиращо. Тогава Джен се хвърли в прегръдките му и го целуна страстно, Дориан я повдигна леко във въздуха и Джен обви краката си около кръста му. Този път инициатива бе само нейна, целуваше го, като че от това зависи спасяването на душата й. Дориан заотстъпва напред докато гърба на Джен не опря в лавицата с книгите й по фехтовка. След това устните му се устремиха към гърдите й, и от устните й се изтръгна вик на екстаз. Джен се вкопчи с нечовешка сила в лавицата, усетила безспорнто доказателство за желанието на Дориан, опряно в корема й. След секунда, лавицата изскърца и се свлече надолу изсипвайки всички книги на пода. Дориан направи няколко крачки назад, спъна се в една от табуретките пред камината и падна на едно от плюшените кресла на Джен. Оказала се отгоре му, млада принцеса се зае да изследва тялото на съпруга си, прокарвайки мокра пътечка с устни от врата му, към гърдите. Дориан дишаше тежко и накъсано. Той зарови ръце в косата на съпругата си, и притегли лицето й за целувка. Целувката им бе дива и необуздана. Джен хапеше устните му, Дориан забиваше пръсти в хълбоците й в опит да я приближи възможно по близо към себе си.
След като вече мислеше, че ще се пръсне, Дориан грабна Джен в прегръдките си, и изправяйки се рязко, прекатурвайки креслото, той закрачи към леглото. Постави много нежно съпругата си върху копринените чаршафи, издърпа нощницата през главата й, и се изправи загледан в нея. Тя бе съвършена. Високи, стегнати и едри гърди, обримчени с прелестно розови връхчета, набъбнали под ласките му, а в долчинката между тях, почиваше огромният сърцевиден смарагд, който й бе подарил, имаше тънко кръстче, мек бял и плосък корем, дълги изваяни бедра, и прелестна горичка от червени косъмчета между тях. Очите й бяха почернели от желание, а устните подпухнали от целувките му.
– Прелестна си! – Каза Дориан, с тих и дрезгав глас. След което бързо свали дрехите си и застана пред нея в цялата си, красива голота. Очите на Джен се разшириха и Дориан остана така за миг, за да й даде възможност да го разгледа.
Джен си мислеше, че никога не би нарекла мъж, красив, но Дориан бе точно такъв. Здрави гърди, гладки и блестящи, застлани със златиста кожа, стегнат корем и здрави бедра покрити със ситни шоколадови косъмчета. Под пъпа му се спускаше тънка пътечка от косъмчета, която се разширяваше към слабините му, в горичка от тъмни къдрици, а от нея, гордо стърчеше неговата мъжественост, голяма и твърда. Джен прехапа долната си устна и го погледна в лицето, очите му бяха замъглени от страстта и ако бе възможно бяха станали още по-черни, косата му бе разрошена от ръцете й, а на раменете имаше червени следи оставени от ноктите й.
– Божествен си! – прошепна тя и протегна ръце към него.
Дориан веднага се отзова на нямата й покана. Легна върху нея, прегърна я силно и я зацелува с цялата жар на сърцето си. Джен поглъщаше ласките му, както жаден поглъща вода и отговаряше чувствено на всяко негово движение. Ръцете на Дориан бродеха из тялото й, устните му не оставиха нито едно местенце от плътта й, недокоснато, докато Джен не се замята под него. Дориан прокара ръка по меката вътрешна част на бедрата й, и докосна най-съкровената част на тялото й.
– Толкова си, влажна и топла, любима – прошепна дрезгаво той – Готова си за мен Джен, а господ ми е свидетел вече не издържам. – Дориан я целуна по устните по очите и бузите – разтвори си краката, любима.
Джен го послуша без колебание.
– Дориан! – изстена тя и се заизвива под него, копнеейки за нещо, без да знае какво е то.
– Знам, любима – изпъшка той – и аз го искам.
Дориан се настани между бедрата й, и леко започна да прониква в нея. Джен се гърчеше под него, но той не искаше да бърза, напредваше бавно, ужасяващо бавно. Джен не издържа, обви крака около кръста му, за да го накара да побърза. Със силен тласък Дориан проникна целия в нея, усети как девствената й ципа се разкъсва под рязката му атака и застина. Джен изпищя от режещата болка, но Дориан вече не можеше да спре, той проникна в нея и застина неподвижно. Джен се замята под него опитвайки се да го отблъсне. Той започна да я целува и утешава.
– Защо ме излъга, любима?
– Ти си помисли, че съм имала друг мъж. – изплака тя.
– Но ти не отрече.
– Какъв разлика щеше да има? – изхлипа Джен.
– Господи, разбра се, че щеше да има разлика, щях да внимавам повече. – Дориан несъзнателно се размърда и Джен извика.
– Господи, Дориан, боли!
– Знам, любима, знам, но ще мине, кълна се, скоро ще спре, просто не мърдай.
Дориан остана неподвижен, за да даде време на Джен да свикне с новото чувство и болката да отшуми. Шепнеше й успокоителни думи в ухото и я милваше нежно. Джен бе заровила лице в шията му. Постепенно, Дориан започна да я целува, прокара ръка през гърдите й, и погали розовите им връхчета. Надмогнала болката, Джен се размърда под него.
– Мина ли? – попита дрезгаво той.
– Почти – кимна Джен – това ли беше?
– О, не – засмя се съпруга й – вече няма да има болка, само удоволствие, кълна се.
И Дориан предпазливо се задвижи в нея. През тялото на Джен премина гореща тръпка, която след няколко минути сякаш разгоря пожар в тялото й, тя плъзна ръце по врата и надолу по гърба му, докато не стигна до кръста му. Обви ръце около него и го притисна силно към себе си. Дориан се наведе и посипа лицето, врата, раменете и гърдите й с дъжд от целувки. Джен застена и се замята под него. Дориан засили тласъците си, и отведе съпругата си на върха на екстаза. Джен изкрещя името му, забивайки нокти в гърдите му. Понесен от собствената си кулминация, Дориан изръмжа високо и с последен силен тласък изля семето си в утробата й. След което тежко се отпусна отгоре й.
След няколко минути, Дориан се свести за пръв път, претърколи се на страни освобождавайки Джен от тежестта си и се загледа в почервенялото й лице. Никога не бе изпитвал подобно нещо. Джен бе напълно неопитна, но женската й същност я бяха превърнали в най-страстната жена, с която някога е бил. Вярно, че когато разбра, че е девствена, недокосната от мъж, изпита такова тържество, че му се прииска да се засмее на глас, но да бъде вътре в нея, това беше неповторимо усещане, тя бе, толкова топла и влажна, толкова тясна, но сякаш бе създадена за него. Чувстваше се толкова изтощен и задоволен, като коте излапало цял кафез с канарчета. А гоненицата преди това бе го възбудила до крайност, бе се почувствал като хищник гонещ плячката си.
Джен най-после се размърда до него, но не пожела да го погледне, как би могла, след като така се бе предала, молеща за ласките му, извиваща и стенеща под него. Никога нямаше да му прости, че бе я подчинил по толкова унизителен начин. Джен се претърколи в най-далечния край на леглото и потъна в дълбок сън. Дориан взе завивката и я метна върху нея, после се доближи, прегърна я и заспа дълбоко.