автор: LoveHunter

Беше прекрасен, слънчев септемврийски ден. Слънцето грееше силно, птичките чуруликаха весело. Лек топъл ветрец погали Джен, която излезе от замъка под ръка с баща си. Насъбралото се множество, което до сега бъбреше оживено, постепенно замлъкна. Всички погледи бяха насочени към красивата булка, водена от краля на Уелс към олтара.
На където и да погледнеше Джен виждаше усмихнати лица, благородници, крепостни и гости от други страни, всички облечени в най-хубавите си дрехи, гледаха очаровано към нея. Флаговете на баща й и тези на Дориан се вееха пред църквата. Мъжете от свитата на годеника й, бяха направили кордон, през който трябваше да премине. Малки деца облечени в зелени и лилави роклички подхвърляха цветенца и листенца във въздуха и те се посипваха като ухаен водопад, върху наплашената булка. С всяка крачка нещо в стомаха на Джен се свиваше. Трябваше да направи нещо и то бързо. Не може да я принудят да се венчае. Тя не искаше мъж, никога не бе искала. Сега, само още няколко крачки, и баща й, щеше да я остави пред вратите на параклиса, тогава щеше да се обърне и да побегне. Щеше да отиде в конюшнята, където я очакваше конят й, щеше да язди до пристанището, там щеше да даде на някой капитан диадемата от баща й, и той щеше да я отведе в Ирландия, при дядо й, Хектор, там където е майка й. Джен знаеше, че майка й, е отишла при баща си, тъй като бил болен. И тя щеше да се грижи за него, той беше единствения й дядо, нямаше да я обвиняват, че е избягала нежелан брак. Малко й бе мъчно да се раздели с диадемата, но баща й бе взел всичките й бижута, под предлог, че трябва да се опаковат, а с пари не разполагаше. Би могла да даде една от обеците, подарък от Дориан, но той сигурно щеше да я намрази затова, че е избягала, поне можеше да му върне семейните бижута. Ето, помисли си Джен, само още три стъпала и татко ще се отдалечи от мен. Едно… Джен прехапа устни, две… затаи дъх. Три… сега… но защо продължава… Джен се изплаши, побиха я тръпки, баща й не спря пред църквата, а продължи на вътре. Защо??? Изкрещя безмълвно Джен. Забелязал стъписването й, и очевидното забавяне на крачката, краля се приведе леко към Джен, и прошепна:
– Трябва да те предам в ръцете на Дориан, Джен. Справяш се чудесно миличка, никога не си припадала, не го прави точно сега, миличка. Пребледняла си.
Джен само кимна, макар че вътрешно крещеше. Чувстваше се като диво животно в капан. Тогава погледна към Дориан. Той стоеше там, пред олтара. Черните му очи я гледаха със смесица от възхищение и гордост. Стройната му мускулеста фигура бе облечена в бяла туника съшита със златни конци, вместо копчета, на туниката блестяха диаманти, на раменете си имаше черна наметка закопчана с масивен златен медальон, на който бе изобразен ястреб в полет, стискащ в човката си огнено червен рубин, явно семейния герб. Широк черен колан препасваше кръста му, а на колана висеше красива сабя, със същия герб, с ястреб и рубин, а дръжката й бе посипана с диаманти. Белите панталони, които очертаваха силните му бедра, бяха втъкнати в черни ботуши до коляното, които прилепваха плътно очертавайки, добре изваяните му прасци. Изглеждаше великолепно. Загледана право в очите му, Джен не усети кога стигнаха до олтара, докато баща й не постави малката й студена ръка в голямата топла длан на жениха.
В началото Дориан бе ядосан, че годеницата му се е облякла в черно, но когато Джен застана пред вратата на параклиса той неволно затаи дъх. Септемврийското слънце блестеше в косата й, правейки я да изглежда като водопад от жив огън. Диамантите на диадемата й блестяха с цялата си красота. Голите й рамене бяха толкова бели, на фона на красивата черна рокля. Корсажът извезан с малки червени розички повдигаше прелестно белите й гърди, а в долчинката между тях почиваше обграденият от рубини, сърцевиден смарагд, висящ на изящна, масивна, златна верижка. Неговият подарък! Колко прилича на очите й, помисли си с богоговение, Дориан.
Пасторът започна церемонията. Джен не чуваше нищо от церемониалните слова. Дориан държеше леко ръката й, сякаш е от порцелан и всеки миг може да се счупи. Но тя трябваше да предотврати всичко това, не искаше да се омъжва. Тя се обърна към Дориан, издърпа ръката си от неговата и когато той погледа въпросително към нея тя можа само да прошепне:
– Не мога!
Дориан я изгледа неразбиращо. Пасторът видя, че младоженците се наблюдават и спря церемонията. Дориан погледна към пастора. Джен използва момента, обърна се, подхвана полите си и хукна на вън. Бягаше с всичка сила. Излезе от параклиса, събралото се множество я загледа въпросително, но тя хукна през пътеката и хората се разместиха да й направят място. Когато стигна да конюшнята Джен видя, че конят й го няма, помисли, че ще полудее, не можеше да измисли какво да прави, искаше просто да избяга, но нямаше време да оседлава нов кон, затова хукна пеша към задните порти на замъка.
В това време Дориан стоеше като покосен, вгледан в точката от където бе излязла булката му. Стискайки гневно челюст за да не изругае на глас, той се обърна към свещеника:
– Не мърдайте от тук – изръмжа той. – Тя ще си плати скъпо за това – каза тихо и заплашително на Мело, той. След което с твърда стъпка излезе от параклиса. Отвън го чакаше верният ми слуга, Абдул, който държеше поводите на Файтър, огромният черен жребец на Дориан. Младият мъж само кимна, метна се на коня и го пришпори сред тълпата от хора, които все още загледани в посоката в където бе побягнала принцесата, очертаваха широка пътека.
Дориан настигна Джен, на пет минути от външните крепостни стени. Не беше много трудно да я забележи. На зеления фон, черните й поли, и червената й коса бяха като рубин сред купчинка пръст. Виждаше се от далече. Младият мъж, беше толкова вбесен, че пришпори коня си, който бързо настигна бягащата булка. Джен, бе толкова съсредоточена, да стигне по-далеч, без да се измори много, че дори не чу конският тропот зад гърба си, до момента, в който две силни ръце не я грабнаха, и тя се оказа жестоко стоварена по корем на седлото пред Дориан.
– Пусни ме, глупако – разкрещя се младото момиче и заразмахва ръце и крака, в опит да се освободи от желязната хватка на годеника си.
– Млък! – Излая Дориан, и я шляпна силно по дупето – Господ ми е свидетел на ръба съм да те напердаша, така, че да не можеш да седнеш поне две седмици.
– Не можеш – ахна възмутено принцесата, с което си изпроси още един удар по задните части – Къде ме водиш, дяволите да те вземат.
– Където искам – изръмжа Дориан – Писна ми от игрите ти момиченце, ще се омъжиш за мен...
– Никога – изкрещя тя.
– О, ще стане, но бог ми е свидетел, опитах се да бъда търпелив, а аз се славя с избухливия си характер. Изпроси си го, котенце, ще се венчаем, но преди това, ще си платиш скъпо, можеш да разчиташ на това.
Едва сега, Джен забеляза, че не яздят към замъка, а към гората.
– Къде ме водиш? – запит тя с нарастваща паника – Какво ще правиш с мен? – тя отново се замята на седмото пред него – Пусни ме долу, Дориан!
Дориан изръмжа, след което спря коня, грабна Джен и н много галантно я стовари на земята, след това пъргаво скочи на земята и грубо я вдигна.
- Пусни ме! Какво искаш?
Дориан не й обърна внимание, а я задърпа, навътре в гората. Джен се препъваше след него, не можейки да подържа темпото на бързите му крачки, накрая бе принудена да подтичва до него, за да не падне. Той бе ядосан, не по-скоро бе бесен. Черните му очи хвърляха мълнии, устните му бяха силно стиснати в права линия, а една вена на челото му пулсираше толкова силно, че Джен помисли, че всеки момент ще се пръсне. Бе го разярила, но тя също бе достатъчно ядосана, за да изпита страх. А когато бе ядосана, тя не мислеше, ама въобще. И сега бе така. Тя заби обутите си в сатенени пантофки крака в земята принуждавайки го да спре. Дориан светкавично се обърна и в изгледа унищожително, а тя почувствала се засегната заради отношението му, без отново да се замисли, му залепи звучна плесница. Дориан не трепна, просто стисна още по-силно челюст, а нова вена запулсира, този път бе на дясната буза. Гледаха се втренчено няколко секунди, след което, Дориан просто посегна и свали колана от кръста си. Джен го гледаше и панически, той наистина ще я набие. Обърна се и понечи да хукне, но Дориан я хвана за косата, седна на един камък и я просна по корем на коленете си, твърдо решен да я накаже, така че да не го забрави скоро. Джен вече бе сигурна, че няма да избегне боя, Дориан вдигна полите й, и тя зачака първият удар. След няколко минути, след като удар не последва, тя погледна към Дориан и се престраши да го попита.
– Ще го направиш ли, най-сетне, за да свършим. Не се надявай да те моля, защото няма да го направя.
– Млъкни!
– Направи го, за да...
– Затвори си проклетата уста, жено. Не мога, ясно ли е? Колкото и да ми се иска, никога не съм бил жена и няма моята да бъде първа.
– Не съм твоя, аз...
– Млъкни, по дяволите – Той я събори по гръб на земята и легна върху нея, задържайки ръцете й високо над главата й. – Ти си моя. Само моя. И сега ще ти го докажа.
Преди да е имала възможността да протестира, Дориан плени устните й в груба целувка. Целувка, която говореше за толкова гняв и страст, че Джен забрави дори да диша. След няколко секунди Дориан отдръпна лицето си от нейното, Джен пое шумно дъх и се загледа в лицето му.
– Какво ще правиш – запита тя и се опита да се освободи, но той само стегна хватката си, и продължи да се взира в нея.
– Ще те обезчестя. – Каза простичко, Дориан и повдиган полите й, като настани ръката си, на бедрото й.
– Не можеш – изкрещя Джен и започна да се бори с него.
– Така ли мислиш? – запита подигравателно той, притисна се по-силно към нея, а ръката му започна да броди, по бедрата и корема й. – Мислех, че аз съм отгоре.
– Не можеш – повтори тя.
– Добре, нека ти го кажа така. Ти ми каза, че си била и с други мъже...
– Не, аз...
–... затова няма защо да съм нежен с теб. – продължи си мисълта, Дориан, сякаш не беше казала нищо. – Но сега ще правиш секс с мен и когато се върнем, ще се омъжиш за мен, в противен случай, ще кажа на баща ти, че вече сме консумирали брака си и че може вече да си бременна, защото аз ще направя всичко възможно, да те заплодя, точно сега, тук на тази полянка, и освен, че баща ти ще бъде дълбоко посрамен, репутацията ти ще бъде съсипан, а ти отхвърлена от обществото.
– Моля те – Джен се взираше в него ужасена. Баща й, опозорен? Репутацията й, опетнена? Бъдещето й, съсипано? Изнасилена от съпруга си? Не, не биваше да е така. – Моля те – повтори тя. – Съгласна съм, ще се омъжа за теб. Но не прави това. Скандалът ще убие баща ми.
– Глупачка – изръмжа Дориан и се изправи, вдигайки я след себе си. – Защо не помисли за това, преди да избягаш от църквата, пред погледите на половината кралство?
– Върви в ада! – изкрещя в отговор тя – Не те исках, още не те искам, но обичам баща си, ако трябва да проваля живота си, за да бъде баща ми спокоен, ще го направя. Но не го унижавай, не унижавай и мен и себе си, с такъв скандал. Казах ти, ще се омъжа за теб, какво повече искаш.
Дориан побеснял се обърна и закрачи към коня си. Джен неохотно го последва. Качени на коня двамата стигнаха крепостните стени.
– Постарай се убедително да покажеш колко съжаляваш за бягството – изръмжа той, и подкара коня към параклиса.
Пред него ги чакаха Мело, крал Доминик, свещеника и куп благородници. Дориан спря коня пред тях и свали от седлото Джен. Тя се усмихна леко към събралото се множество, а Дориан измърмори, че трябвало да си поговорят и подкани присъстващите да влязат, за да може, церемонията да продължи. Всички влязоха, тогава Дориан хвана ръката на Джен, стина я силно в знак на предупреждение и ръка за ръка влязоха в параклиса и коленичеха пред свещеника. След дълга поповед свещеника се обърна към Дориан:
– Ти, принц Дориан, взимаш ли за законна съпруга принцеса Дженивия Кристина Уелска, принцеса на Уелс, за своя законна съпруга?
– Да! – отговори със силен глас Дориан, след което също толкова уверено повтори клетвите си за вярност.
– Ти, принцеса Дженивия – обърна се към нея свещеника – взимаш ли за законен съпруг, принц Масул Доран Абдул Фетих, владетел на Мароко, Дук Ковънти, Граф Дьо Монс, за свой законен съпруг?
– Да! – каза тихо тя, и си помисли, че въобще не е знаела, че е владетел на Мароко, нито, че е Английски дук и Френски граф.
– Моля повторете, по-силно – каза свещеникът.
– Да! – повтори Джен. След което повтори клетвата за вярност към съпруга си, както й я бе продиктувал свещеника.
– Халките! – Напомни свещеника.
Дориан сложи на безименния пръст на Джен, масивна златна халка, покрита с диаманти, смарагди и рубини. После в дланта й, някой сложи, същата халка, но в по-голям размер и тя я постави на пръста на Дориан. Отчето ги накара да долепят дланите на ръцете с халките си, и им ги завърза една за друга с червена панделка.
– С правата дадени ми от църквата и короната, и с благословията на Господ, ви обявявам, за съпруг и съпруга. Това, което Бог е свързал никой смъртен не може да раздели.
Джен и Дориан се изправиха, още със завързани, една за друга леви ръце. Дориан обви свободната си ръка около кръста й, придърпа я плътно към себе си, и я целуна. Джен почувства целувката сякаш устните й бяха погалени от крилца на пеперуда. Лека и ефирна. След това той се отдръпна, вгледан в лицето й. Крал Доминик пристъпи на пред, целуна дъщеря си по челото, стисна ръката на Дориан и развърза червената панделка от ръцете с халките им. Дориан хвана здраво Джен за ръката и излязоха от параклиса като съпруг и съпруга