автор: dara33

Сякаш цигулар - цигулка, за да изтръгне най-съвършенните звуци. Звуците на любовта. Дъхът и спря. Настръхна цялата. Застина. Той я притегли към себе си и я целуна. Облиза пъпчето-медоносното.

Леглото беше покрито с розов сатен. Разпилени възглавници с пух по него, приличащи на пеперудки, подканяха нежно и безмълвно. Аромат на цветя във въздуха се смесваше с още нещо...Страст и очакване на телата. Тя се разхождаше гола. Горда и недостижима, като богиня, слезнала от колесницата на Зевс. Той седеше и гледаше безмълвно жената. Попиваше с очи на жаден нейната красота.
-Приличаш на красиво видение. Сякаш е нереална.
Тя се усмихна и в очите и той прочете обещание. Обърна се към него. По тялото й светеха последните отблясъци на залязващото слънце. Настъпваше нощ. Тиха нощ изпълнена със страсти. Нощта пристъпяше като кокетка с бързи стъпки, отиваща на среща. Тялото на жената светеше. Той протегна ръка. Привлече я към себе си. Докосна с бавни и плавни движения тялото на пеперудата. Сякаш цигулар - цигулка, за да изтръгне най-съвършенните звуци. Звуците на любовта. Дъхът и спря. Настръхна цялата. Застина. Той я притегли към себе си и я целуна. Облиза пъпчето-медоносното. После белега на майчинството. Усети как тялото се отпуска доверчиво в ръцете му. С ръка загали дупето й, а тя се отпускаше бавно и нежно. Това винаги го възбуждаше. Нейната възбуда му действаше силно и го караше да се изправя на нокти. Тя разлюля ханша си. Гърдите й се полюшнаха като пендари. Тежки и златни. Красиви. Целуна ги една по една. Разтърсващо с език облиза пищността й. Обичаше да я гали. Влудяваше я, а това него го превръщаше в звяр. Стана бавно и я притгли към леглото. Розовото поле на любовта ги зовеше...сладостно и нетърпеливо.
-Приличаш на пеперуда върху розов цвят.
Тя отново се усмихна. Не говореше. Галеше го. Разтваряше устните си за да поеме езичето му. Той легна с плавно движение в розов пух. Потъна сред възглавници и аромат.
Тя се качи отгоре му. Обърна се с ханш към лицето му. Намести се топла върху него. Алчна за мъжествеността му. Извиваше тялото си като в забрава. Стенеше от удоволствие. Той лежеше притихнал. Ръцете му галеха страстната жена.
-О, да...да... - тя беше на седмото небе от разтърсващите вълни на удоволствието. Не можеше да се контролира. Не искаше да се контролира. Топлината му я влудяваше. Той просто й даде семето си горещо, внезапно като вихър. Извика. Стоновете им се сляха.
Тя остана да седи върху него. Попиваше всяко семенце от плътта му. Всяка частичка от неговото тяло. После бавно се обърна. Изви се към него. Целуна го. Сгуши се в косматите му гърди, които обичаше. В тях имаше нещо първично. Зарови лице в него. Той погали бавно косите и шията на жената. После рязко отдръпна главата й назад и с език влетя в устните й. Разтвори ги от раз и тя се остави на изпепеляващата му целувка. Прегърнаха се. Телата им успокоени и доволни от удоволствието отмаряха сред розов сатен и меки пухени възглавнички.
-Влюбвам се в теб-каза той.
-Нали ти казвам, не е дошъл момента. Недей!
После облиза устните му. Целуна очите му. И притихна като дете в прегръдките му. Доверчиво и търсещо закрила. Потъна в своите сънища. На топло, в неговите ръце. Дори се усмихна на сън. Той гледаше заспалата жена. Изпита ревност към съня.
"Какво ли сънува на какво ли се усмихва?"- помисли той.
После се опита да изгони съмнението от себе си. Гледаше я. Мислено рисуваше върху нея с цветове от дъги. Чувстваше се ревнив, глупав и влюбен мъж. Доплака му се. Преглътна онова, дето го разкъсваше. Прокара ръка през косите на пеперудената жена.
Тя не беше готова. Нима той можеше да й предложи нещо? Не. Изпита болка, сякаш кама раздра душата му. Предлагаше й само себе си. Засега. Изтръпна при мисълта че тя му се изплъзва. Дори и само на сън...Не искаше да я изгуби точно сега, когато я беше открил.
Не и сега, познал вкуса на страстта и изпепеляващата любов.
Не сега! После се опита да заспи. Уви! Сънят не идваше. Прекалено много мислите му прекосяваха съзнанието му, за да може да заспи. Галеше кожата на жената. Тя се усмихна на сън.
"Господи, тя пак се усмихва, но дали на мен?"-така отново попита себе си той и болката отново разкъса като кама плъта му.


б.а. следва Телата / нощ седемнадесета/