автор: trepach

Плачещи стонове за малко любов.
Изтръгната музика от страдащ копнеж.
Печална измама, очакваща нов
или стар полъх на тихо догаряща свещ.

Единствен и чужд за околния свят.
Разтворена длан, протегната с болка.
Красив и възторжен, изпълнен с тъга,
преливащ от обич, разтапящ се трепетен цвят.

* * *
Очаквам да чуя сподавени вопли,
разтърсващи огъня с шеметен полет.
В душата ми нежно - любяща говори
една неизтръгната, плачеща пролет.

Стаен под дъжда от падащи грешки,
улавям в съня си откраднато щастие.
Догонвам сърцето си с ритъм мъртвешки,
потънал до гуша, желая причастие.

Апатия черна, разлива кръвта ми -
шумяща и пламенна в студената пръст.
Превива врата ми оловния кръст.
Аз тихо умирам. Догарям. И моля: прости !..

Не плача... Амин!..