автор: Ficho

Обичам виното и шумните компании,
Пътувам рядко и предимно с БДЖ
и всяка вечер свиря на пиано
във клуба на достойните мъже.

Седя и се наливам с джин и бира -
един меланхоличен стар кютюк.
Сърбят ме пръстите да седна и да свиря,
ала кому - та кой ще влезе тук?

Тук не поглеждат скришом зад пердето.
Тук не разреждат виното с вода.
Не те подслушват и не ти надписват сметката.
Тук не държат дискос. Тук не крадат.

Тук няма да ви обискират полицаи
и съвестта ви на отчет да заведат.
Тук няма да ви наблюдават тайно
и да ви кажат подла дума зад гърба.

Да ви извадят нож, да се озъбят,
да ви приготвят зад гърба въже.
Тук не живеят от лихварство като гъби.
Тук влизат само най-достойните мъже.

Ала не знам дали защото свиря лошо,
или защото барманът е груб,
при нас е пусто чак до късна нощ и
не влиза вече никой в тоя клуб.

Едни навън си построиха комунизъм -
ела да видиш гол Хасан на дередже...
От дълго време никой не е влизал
във клуба на достойните мъже.

А пък зад моя гръб поемат сутрин рано
уж голи истини, но някак неглиже:
„Нещастник. Хвали се, че свири на пиано
във клуба на достойните мъже.”