автор: theviktorian

Веч пълна е старата каца със зели,
а ф буриту вину догори наляф.
И с мъка в сърцету във пет дамаджени,
грозданка и сливова люти запряф.

Прасету за мойта идея не хае,
телето преживя - сърби го гърба,
кое ли добиче ще първо познае,
на ножа ми как е подострен върха.

„Ех, само веднъж да изсъхне суджука,
във каната руйна ще плиска искра,
шарлан и пиперец, а зелцето хруска,
ракийка ще топли душата в студа.”

Да би, но не ще да пребъде идеята!
Че кой ли ще трае да стане това?!
Аз знам си от опит – до пет-шест недели,
Не ще да остане при мен ни следа!

Че без матриал за наливане в чашите,
сал мъка ще вИси и суджук на телта.
А само със мъка, скъпи приятели,
ми присяда всичко във уста!