автор: dara33

"Изворчето на живота"- така го определяше той. После се върна бавно нагоре. Намери устните й. Езикът му я прониза като острие на меч.
Тя го чакаше, не онази в сивите панелки като заключено врабче с блясъче в очите. Виждаше, че нещо се случва, но не питаше. Отдавна не го интересуваше нейния блеснал поглед на палавница. Интересуваше го пеперудената му жена-мечта, жена-огън, жена-страст! Тя беше превзела дебрите на съзнанието му, тайните му сънища, емоционално зависим беше от нея, но беше щастлив и другото просто нямаше значение. Тя го чакаше или поне се надяваше и не ходеше просто летеше по земята с терлички от мечти изтъкани. Летеше към нея и нейното тяло изтъкано от светлина и гънки вкусни като мед. Облиза устни докато се качваше нагоре към нея. Беше вдъхновен от мисълта по кожата й и косите които го влудяваха. Нямаше търпение да я прегърне и да усети плътта на жената. Зовящата плът и искащата плът- плътта му. Тръпнеше от настървение. Целия.
Влетя като ураган. Бурен, страстен и изпепеляващ. Тя просто се втурна към него като пеперуда зовяща мрежата си.
-Чаках те. Закъсня.
-Упрек ли долавям в гласчето ти?
Целуна бялатя шия. Тя прие ласкавите му устни. Цял ден беше чакала. Леглото бе застлано в зелен сатен. Приличаше на мамеща и дивна поляна. Сякаш подканяше телата им. Магически безшумно и вълшебно. Той разкъса хищно халата й. Събори я в леглото и зацелува страните й. Облиза зърната на гърдите, белега на коремчето, дори опипа подмишниците с палаво езиче. После настъпи нападателно към интимните й местенца. Опипа с езиче хълмчето на любовта.
"Изворчето на живота"- така го определяше той. После се върна бавно нагоре. Намери устните й. Езикът му я прониза като острие на меч. Тя изтръпна от пулсиращото желание в нея. Сякаш се скова в ръцете му. После се разтвори жадна за него. Той влезе в нея. Топъл и пулсиращ. Жив и огнен, като мълния дето свети или води до светлини...
Сляха се в едно. Танцуваха танц на сливането. Телата. Тази нощ в зелени поля от чаршафи сатенени...
-Дааа, искам те още ...да...
Той се притисна към нея. Силен и дълбок тласък и изпита оня върховен момент в който виждаш звезди. Плътно притиснат към нейното тяло той прошепна на ушенцето й:
-Луд съм по теб.
Облиза го нежно и усети настръхването на косъмчетата й.
Тялото на жената отговаряше спонтанно и искренно. Това го влудяваше в нея. Нейната неподправеност и искреност. Цялата тя приличаше на съвършенство родено от звуците на Моцарт и пяната на вълните...
После излезе от нея и зацелува бавно и нежно сладките и сочни гърди. Премина към корема. Облиза "хълмчето на живота" и премина алчно към краката на жената. Обичаше в нея всичко. Дори колената, нежните глезени. Целуна ги страстно и тя усети топлината му. Не се отдръпна. Приемаше ласките му за дар. Беше закъснял и това дължеше на нея сега. Целувки и нежност безкрай. Всеки си плаща. Това беше цената на неговото очакване. Тази нощ потънали в зеленина и прохлада усещайки се горещи и топли достигнаха до дълбините на удоволствието наречено екстаз. Даряваха се с вълшебни мигове, защото телата им неистово се желаеха. Утоляваха страстта си и си даваха усещане за принадлежност. Невинно, но реално съществуващо там в леглото от зелен сатен приличащо на поляна мамеща и дивна окъпана от роса...
Потта им и диханията им станаха цяло. Струйките пот като роса върху цвят светеха върху телата им и върху зеленината от възглавници и чаршаф окъпан от уханието на плътта им.
-Мисля, че те...
-Не казвай нищо, моля те. Страх ме е.
Така каза тя. Той замълча загледан в нея и облиза капки роса от лицето й. Уважи нейната молба. Замълча. Искаше да й каже толкова много, че просто и той се плашеше. Замълча. Послуша пеперудената жена, защото знаеше, че понякога и жените имат право.
Понякога!
После отново целуна устните на жената. Тя го погледна с очи изпълнени с влага и обещание. Отвърна на целувката му закачливо. Отметна косите си назад и потънаха в любовна игра.
Двете им тела неуморно се търсеха. Тази нощ изпълнена с обещания!


б.а. следва Телата/ нощ шестнадесета/