автор: dara33

На небето се родила една чудна звездичка. Красива! Светела тихо над големия свят и въздишала тъжно, тъжно...
-Ти защо въздишаш?-питали другите звездички.
-Тук сме в синя паница и светим, но долу е шарено, видяхте ли?
-Да и какво? Тук си е хубаво.
така казвали звездичките на тази особена звездичка.
Тя си мълчала, светела и гледала с тъжните си очи голямата шарена земя.
Едно облаче се бутнало в нея.
-Ох, извинете бързам нося дъжд за морето.
-Почакай моля те разкажи ми за него...
-То е синьо, красиво и необятно също като небесната паница в която сте вие звездичките.
-И какво има там още?-попитала любопитната звездичка.
-Рибки, делфинчета- те са умниците на морето и акули лакоми и хищни.
-И звезди има нали?
Облачето се замислило.
-Дааа, май и звезди има, ама те са в дълбините. Така съм чувал.
-И друго какво има?- попитала звездичката.
-Бързам, че дъжд ще изливам.
И облачето отминало.
Звездичката останала само потънала в морето от собствените си въздишки.
-Ех, шарен свят...
И заплакала. Звездните й сълзи светели. Отронвали се от прекрасните й очи и отлитали към шарената земя.
-Стига си плакала. Пречиш ни да светим.
Разсърдено казали другите звездички на звездичката.
Тя избърсала очичките си. Покрай нея преминал Вятърко.
-Ти можеш ли да духнеш силно? Толкова силно, че да ме отлепиш от небесната паничка и да полетя надолу към земята?-
попитала звездичката Вятърко.
-УУУУУ,уууууу, ууууууу, духал Вятърко силно.
Понапънал се и звездичката усетила как се заклаща от силата му. Усмихнала се щастливо и доволно. Полетяла към шарената земя. Устремена, бляскава и красива, като светеща птица без крила. Звезда от небето летяла надолу. Шарената земя засияла от щастие. Усмихнала се с тревите си и дърветата си. С моретата и океаните си. И шарената земя засветила. Очаквала звездичката дето ронела бляскави сълзички по нея.
-Вижтеее, звезда.
Тичали дечицата. Сочели звездицата и прехласнати я гледали. Била прекрасна звезда. Най-прекрасната!
Едно от тичащите деца казало:
-Желание, бързо желание ...
-Нека всички бъдат щастливи и да се обичат!- едно звънко гласче на момченце се извисило над другите.
Светлина се разляла по земята. Всичко станало още по-красиво.
Звездата на щастието докоснала шарената земя, целунала я с най-звездната и нежна целувка и щастието се разпиляло по земята от вълшебната целувка на звездичката. Така светът станал още по-шарен и хубав. И по-щастлив. И всеки път когато звезда пада към земята човек вперва взор към нея с надежда, защото звездичките имат сила- сбъдват желания. Това е приказката за звездичката дето въздишала горе в небесната паничка и мечтаела за шарената земя. Сега засипвайте сладко, сладко докоснати от нейната звездна целувка.
Лека нощ.