автор: meiia

Искам да свещенодействам
с твоето божие тяло.
Да се свличам в подножията
на твоите върхове.
Ти до смърт ми въздействаш,
аз съм лодката неоцеляла,
и ме стигаш сред нозе-брегове.
И властваш над мен. Покорител,
именуващ всяка педя земя,
неподвластна довчера
и дори отмъстителна,
а днес: ласкава, топла, жена,
забравила всичките въпросителни.
Лозници у мене отдавна забравени
на вино и кръв превърни.
От Бог съм за тебе навярно оставена.
Целуни ме и душата ми прегърни.
Искам да свещенодействаш
с моето божие тяло.
Приготви си и копие, приготви и граал.
Ти до смърт ми въздействаш.
Земята шеметно ти се е отдала.
А ти дали на нея си се отдал...