Всичко тихо замира, любими...
След вулкани и лави горещи,
след писмата и лудите срещи,
след усмивки и сълзи неутешни,
като сняг върху черна коса
тихо сипе се мойта тъга.
Този калпав художник - сърцето
днес загубва палитра и цвят,
сиво, пусто рисува... нямо,
както случи се с нас.
Всичко тихо замира, любими...
като пясък през нащи ръце
се изнизва и споменът вече,
със унило измамно лице.
Сякаш на битка били сме....
Рани светят навсякъде в нас-
огорчени, с надежди разбити
си отиват от нас днес мечтите.
Тъжно е - победители няма.
Победени и двама стоим,
със очи ослепели, без да знаем
накъде да продължим.
Знамената сме спуснали кротко,
не прилича така да стоим!
Да ги вдигнем нагоре...
Ако решим, бихме могли
заедно да победим!