Не, не виждам - ослепях!
Не, не чувам - оглушах!
Не, не съм жена желана!
Само спомен от това остана!
Аз ще онемея-зная!
Някога... НЕ - още днес!
Тъпча бавно омълчана.
В мен кърви онази рана...
Само спомени предишни,
минали по пътя стар,
ми навяват мисли днешни,
палят пак във мен пожар...
Капят капки от капчук
днес обаче с цвят по-друг-
капки алени, червени
от любов са породени.
Но съм жива - факт е!
Вярно не горя....
тлея бавно нейде,
чудя си се... до кога!?