автор: angar

Викар в Кратунци ходеше,
та барабанът биеше,
и в махалите викаше:

- Дошъл е доктор в селото,
със антигрипна ваксина,
хората да ваксинира.
Че се е болест задала:
удолу уде Турция,
отгоре уде Сърбия.
Ходите да се боцкате,
да не се разболяете.
Че ако болни легнете,
стоката ше изпуснете...!

Сички се ваксинирали,
едничък Ангар не се е,
че се от игла уплашил.
Та е докторът излъгал:
- Я вчера бях в касабЪта*,
и там ги ваксинираха.
Една хми игла остана,
та я на мене боцнаха!

Минало що е минало,
три до четери недeли,
и той се Ангар разболя.

Пък Кера межа сбираше.
Сички отишли на межа:
сякоя мома – със мОмче,
а пък Калина - самичка.

И Кераца я питаше:
- Сичките идат по двама,
ми ти си оти самичка?
Ми къде ти е либето?

- Немаше да съм самичка,
мъ той се Ангар разболя,
та той не може да дойде.

И се Калина огледа –
де има място да седне.
Там едно мОмче седeше.
Дето седeше – темнeше.
Долна му бърна – до земя.
Църна му коса спусната,
та му очите закрила.

Пък Кераца ги думаше:
- Това е момче пришълец.
Поди да седнеш до него,
да не е и той самичък!

Жълта са влашка бялили,
бяли пукальле пукали,
смяли се, хоратовали.

Кога се межа разтури
та си хората тръгнали,
Калина тръгна с пришълец,
че я пришълец излъга.

Га се на утре съмнало,
Ангар навънка излязе,
главата да си разведри.

От горе сняг се сипеше
на едри бяли парцале.

От небо листо паднало
и на листото писало:
”Кой му е мило либето,
от игла да се не плаши!”

____
* в касабата - в града