автор: dubrav

Идвам, моя малка, идвам,
протегни ръка.
Тихо ли е, моя малка,
в твоята душа?
Всичко ли изплака вече?
Знам, че е така -
среща се човек с човек, а…
после - самота...
Всичко ли прости си вече?
Толкова неща…
Забрави ги, моя малка.
Идвам във нощта…
Тук съм, моя малка, тук съм
протегни ръка...
Скитах със любов и вяра -
твои са сега.
Нищичко не ми остана,
само самота…

Помогни ми, моя малка…
Протегни ръка...