на Любо-питко Любо-знайков
Ф туй измерение съм,ей ф тъс риалнос.
Шаря си делника, пращя от заразнос
силну ухилена,палава, тъжна
ненаигралъ съ, дъл пък не…длъжна?
На битувизмити данъка плащам.
Нема как!-викам, главътъ поклащам,
ама отказвам за тях да гуворя
кът ти съ спори-спори си на воля!
Мен ни мъ брой!Тъъй,…
бис тях за къде сме...
Верно-пера,че и готвя късмет йе
с сите неща съ упраям.Умея!
Само чи искам ей, тъй..да съ смея,
да ни разправям как стъпям,напротиф
нек си летя.Ни мъ вземай на подбиф.