автор: Krasy

Било много отдавна. Толкова отдавна, че може да не е било.
Точно тогава съществувал Изчезналия Град. Той сигурно се казвал другояче, но името му изчезнало заедно с него.
В Изчезналия Град всеки упражнявал някакъв занаят. Едни цял живот се упражнявали, други овладявали занаята си, а трети командвали и едните, и другите.
За по-удобно населението било разделено на работни групи, наречени Ордени и съставени от Ординарци. За по-аристократично, командващите тези Ордени, назовавали себе си Орденоносци и често подрънквали - нещо не толкова аристократично.
В Изчезналия Град Орденоносците избирали кмета. Въпреки че там властта се предавала по наследство, демокрацията налагала изборът да е свободен. И той бил такъв. При появата на наследника Орденоносците се събирали около леглото на родилката и съвсем свободно избирали бъдещия кмет. Проблеми имали единствено с близнаците. Затова в кметската династия близнаците били забранени. И тази забрана строго се съблюдавала при зачеването. / Методът за контрол и досега е неизвестен. / Така свободата на избора ставала неограничена, защото не била ограничавана от обстоятелствата. И всичко си вървяло спокойно, докато изведнъж спряло и станало смутно. Открай време се знае, че вървиш ли си мирно в браздата - спокойно е! Спреш ли обаче, запънеш ли се и започнеш ли да се замисляш - хоп, става смутно!
При поредната сбирка на Орденоносците се разбрало, че вече няма наследство. По тази причина наследникът отказал да се появи, макар че три денонощия Орденоносците обикаляли около леглото на родилката, рано останала вдовица. С други думи, дошъл краят на кметската династия. А резервна не била предвидена, Така непредвидливите Орденоносци се оказали в задънена улица. И постепенно самите те започнали да се задънват. Трябвало някой да се издъни, за да се спаси положението. И един го направил, предлагайки Орденоносците да изберат кмет помежду си. Но помежду тях имало само търкания. Кмет нямало.
Затова изработили критерии, на които да отговаря кандидатът. Всички отговаряли. И така гръмко отговаряли, че накрая се сбили. Като се разтървали, променили критериите. И започнали да пробват, кой ще се вмести в тях. Всички се вместили. Толкова плътно, че чак ги задръстили с плътта си. И критериите се разпаднали. Нямало вече критерии. Пък и Орденоносците се изморили да ги изработват - зер, не били свикнали на работа.
По някое време на един от тях му дошъл акълът и той с огромни усилия го задържал по-близо до себе си. Изморен и изпотен от напрежението, акъллията предложил кметския стол за критерий. Комуто е по мярка, той да стане кмет. Да, ама столът бил правен от Ординарците. А техният стандарт доста се различавал от този на Орденоносците. Затова и столът никому не паснал. Ту тесничък им идвал, ту широчък. Ту грапав - убивал им, ту гладък - изхлузвали се от него. И те започнали да се съмняват, че този стол не е оня стол на кметската династия. Правилно се съмнявали. Оня бил трон. А този - стол.
Додето кандидатите се попипвали, монархията излязла в пенсия, отстъпвайки своето място на младата република. И понятията се сменили. Само понятията на първо време, а второто така и не настъпило. Нямало време за други времена.
Във връзка с новите понятия, един млад Орденоносец предложил да извикат Ординарците, за да се пробват на кметския стол. Та нали, те го били правили... И нали, градът бил вече република... Всички Орденоносци моментално отхвърлили предложението. Чак пък толкова република градът не бил. Затова те продължили да се изреждат на стола. Един подир друг, един подир друг и обратно.
А от града републиката си отишла и на нейно място се появила мизерията. Градът изчезнал наполовина. Орденоносците пък не спирали да сядат на кметския стол. Един подир друг, един подир друг и обратно.
От града мизерията не си тръгнала, но въпреки това пристигнала чумата. И градът съвсем изчезнал. Нямало вече място за него. Останал единствено кметският стол. Непокътнат. Понеже бил затрупан от скелети. Един върху друг, един върху друг... Без обратно. Защото на смъртта обратно няма.
И само вятърът поклащал ордените, висящи по скелетите. Едните подрънквали, другите потраквали и заедно разказвали Приказката за Изчезналия Град.