автор: chicho_toshko

От небето Слънчо свети,
праща искрени привети.
На Земята сили дава
и снагата и огрява.
Всяко стръкче,всяко цвете
се възражда под ръцете
на светилото засмяно
и сърцето му голямо.
А Луната закачлива,
слънчова сестра щастлива-
иска само да играе
и за работа нехае.
През деня лика си крие
и сребро от извор пие.
Само през нощта излиза
в бяла самодивска риза.
Прави своята разходка
по небето с платноходка
и реди във висините
пасианса на звездите.