Пред погледа ми - същите картини,
в които съм участвала преди,
ала сега е друга героинята
и от това - признавам - ме боли.
Сега съм в ложа второкласна,
сега съм зрител по неволя
и осъзнавам, че пораснах
след този изпит неспокоен,
а във бележника ми - двойка ...
Съзерцавам те под светлините
(нали съм седнала в страни)
и виждам себе си във нея,
но със по-светъл цвят коси.
Сценарият е по-различен,
но реплики не знам да помня -
сама съм свикнала да пиша
действия и думи непокорни...
цитирам точно само спомени.