автор: diablolitic

мирисът е еротичен,
тялото и нежно,
кожата, като коприна гладка,
устните с вкусът на вино,
погледът флиртуващ,
див и страстен, ожадняващ,
очите и зелено-сини,
гърдите й, с обла
превъзбуждаща геометрична форма,
прозиращи зърна,
мирисът е еротичен,
тялото и нежно,
кожата, като коприна гладка,
устните с вкусът на вино,
погледът флиртуващ,
див и страстен, ожадняващ,
очите и зелено-сини,
гърдите й, с обла
превъзбуждаща геометрична форма,
прозиращи зърна,
с късата пола,
без бикини се разхожда тя,
сърцето ти да спре сега,

като ангел е красива да,
но погледът,
дяволски се слива със страстта,
да те докосне нежно, без да иска уж,
да ти прошепне на ухо,
с пламтящия и влажен глас,
докато никой не те гледа в тоз час,

"вземи ме,
кат орел дебнещ плячката сега,
разкъсай дрехите ми, ДА,
като тигър дерящ сърна",

и продължи,
с приятелят ти да говори уж,
не казала и дума от това,
спокойна и мила ангелски добра,
и обърне ли се за секунда той,

гърдите си до теб докосва пак,
и така извърта се за миг,
че ръката ти,
уж случайно пак сега,
да попадне между нейните бедра,
усещайки тази луда топлина,

сърцето ти в аритмия да прескочи,

"Глупако, в мен, като звяр проникни,
цялата ме обсеби,
и дяволски секс прави",

и пак обръща се за миг,
към приятелят ми усмихната и вейна,
безгрижна и добра,
уж случайно му казва тя,
"Ах времето колко топло стана сега,
добре, че леки дрехи, аз си взех,"
а той към нея греещ заяви
"О, какви красиви очи,
имаш ти,
ангелски чисти, като капки роси"
и отвърна му тя
"колко мил си ти,
за разлика от онзи темерут там",
и към мен поглежда да,
"май е малко срамежлив,
стой безмълвно тих"

навежда се към мен
пред него тя сега,
и прошепва ми леко на уше,
през зъби дяволски зло,
"нещастнико, тебе те желая аз,
само теб, простако, само теб,
като бог ме чукай в този час"

и уж на шега,
отдръпва се от мен,
и на приятелят ми любопитен,
му отвръща с нежен глас,
грейнала усмивка,
какво прошепнала ми уж тя,

"казах му, че аз
не съм дяволски звяр,
приятелят ти срамежлив,
притеснява се май от мен"

и двамата започват смях,

треперейки стоя аз там,
в безумие изгарящо ме като съчка
в бурен огън
от коприни и коприви...