автор: DOROTY

Тя мрази.
Защо? Защото тъгата я озлобява.
Иска да избяга, да забрави.
Да се скрие зад омразата и да бъде силна.
Слабост е да плачеш.
А тя плаче. Сърцето й кърви.
Но другите не знаят.
И подритват душата й.

И той е мразен.
Защото е слабост.
Защото е слънце, небе и земя.
А тя познава страха.
Страхът да обичаш.
Страхът да извръщаш глава.
Страхът да вярваш,
че Той ще изгони дъжда.

А навън вали.
Дъждът е топъл, но в стаята е студено.
Омразата я обгръща с ледени ръце.
Но защо ли нещо в нея пари?

Дъждът ще спре.
И ще изгрее луната.
И в небето щв се появят звезди.
Нейните сълзи.