автор: fightingone

Събуждам се със сън за първа любов оформящ истински думи
така близо до устните ми като червило изговарям твоето име
след тишината на годините във възглавницата и силата
на името ти ме води тук, до прозореца, гола
за да го изговоря отново на градината разтърсена от светлина.

Беше детска любов и все пак стискам очи
докато образите се върнат, отначало размазани, после
почти отчетливи, стар филм въртян на бавна скорост.
Цял ден ще го гледам в прозорците на променящото се небе,
в огледалата, очите на моя любовник, където и да си.

И по-късно звезда, отдавна мъртва, тук ще има съвсем същия
размер като сълза. Довечера , любовно писмо излязло от съня
ще заеква в сърцето ми. Каква лоялност.
Ти се усмихваш в главата ми в последната вечер. Невидяни
цветя внезапно пробиват и правят въздуха сладък.