Моята работливка - жената -
на простира от винкели свири -
ноти са щипките, капронът е лира,
прането – безкрайна соната…
Някой път /скришом/ правя едно:”тънннн” –
но са безгласни въжетата…
Ех, ще изпера аз 1 милион на каймета…
Ще е звън, ах, какъв ще е звъннн!...