автор: sradev

-Продай ми душата й, - каза Дългия Нокът.
- Но аз нямам нейната душа,- отговори Хаймана. Как мога да продам нещо, което нямам?

- Продавам хиляди неща, които ги нямам, - намеси се Паридай.
- Но аз не съм търговец, а и ти не си.
- Разбира се, че не съм търговец,- отговори магьосника. И за това плащам скъпо. Ето ти 5 скъпинки.
- Вземай,- каза Паридай, все на кяр е. В дъното на всяко богатство има 5 скъпинки.
- Не е честно да продавам това, което го нямам.
- Честно е, защото купувача го получава.
- Как така?
- На полипаите продавам храна, която не е храна, но те купуват и се хранят с нея, продавам им сигурност, която не е сигурност и те се чувстват по-сигурни...
- Е, тук вече прекали! Едно е нарисувана ключалка, а друго си е солиден катинар.
- Трудно се намира ключа от нарисуваната ключалка, а катинара с нокът се отваря,- каза магьосника.
- Но ти си магьосник, не ти трябват илюзии.
- Но мога да си ги купя.
- Къде ти е печалбата?
- Тези пари са децата на прокълнатите пари. Прокълнатите се върнаха, останаха ми децата им. Все още носят проклятието.
- Не можеш ли да го махнеш?
- Аз съм ги проклел.
- Значи ми предаваш и проклятието им!?
- Изхвърли ги, нали не ти е жал за 5 скъпинки.
- Хм, и ти можеше да ги изхвърлиш.
- Ето изхвърлям един лъв.
- Недей! Ще отиде при някой, който не го заслужава.
- И големите и малките и заслужените и откраднатите идват при мен,- каза Паридай.
- Тогава би пращял от проклятия, а не виждам нито едно у теб.
- И при теб не се виждат проклятия,- каза Дългия нокът, а той ти плаща със същите пари.
- Но аз съм си ги изработил!
- Ти каза заклинанието на полипаите. Но то не пази от проклети пари. А Паридай прави парите и те с радост се връщат при него. И от него излизат усмихнати.
- Добре, хайде, изхвърлям ги. Дано ги стъпчат!

- Правилно решение, - каза Жълтата котка и направи няколко кални стъпчици по Хаймана. Сънувай цветни сънища!