автор: pavli

Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница...
Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно аларма на кола. Отначало си казвам, че ще минат 10-тина минути и собственикът ще излезе да погали драгоценното си возило. Изтичат крещящите минутки и... ни собственик, ни дявол... Започват да се подават по балконите сънени и не толкова сънени обитатели на панелките ни. Някой подсвирква, друг е по-малко въздържан и показва колко богат е българският език на цветущи изрази с вулгарна тематика... Включва се и неизвестна за мен фолк-певица, сигурно да заглуши общата глъчка. Някои по-предприемчиви слизат да предоставят услугите си и на място да помогнат... Наобикалят ревящото БМВ и обсъждат собственика... Да не би да не си е вкъщи, да не си е взел приспивателно, да не му се е случило нещо... или пък – да е решил да калява нервите си!!! А може би да дразни задружните съседи! И как всъщност се е задействала гръмогласницата – не, няма следи от взлом... Котка немирница ще да е минавала тъдява... За разлика от автоалармата му, домашната система отговаря с тишина... Следват предложения – да извикат полиция, не – по-добре Бърза помощ... И кучета вече реагират с подобаващо лаене и ръмжене... Ако си поръчвам театрална постановка на живо, едва ли така ще се улисвам в толкова последователни наблюдения... Но пък записвам за всички любопитни с нужното настървение... Вземат все пак решение по типично български почин. И се появява услужлив чичко със шперц /специален, може би.../ И пред свидетели прецизно се справя с предната врата... Настъпва мечтаната тишина и доволни, всички се разотиват да наблюдават зад пердетата дали ще се появи собственикът или някой друг, докато самотната луна най-невъзмутимо огрява коли, блокове и тихи улички... И пречи на нормалните хора да спят...