автор: gorski

Да ги зърна пак и пак в гората гъста:
те са сред брезите, а брадите им - до кръста;
и с очи големи, сини и лукави
гледат към ръцете си, държащи остри брадви.
Между мен и тях белеят
момини сълзи невинни...
Боже мой, какво ще стане,
ако в миг надигнат погледи и брадви сини?


Превод: Иван Вълев