автор: nikolai4o

Умирам. Навярно е от наркотика.
Зависим съм от доста време.
Никога не си признавам. Свиквам,
във себе си да нося бремето.

Не ме боли. Разяжда ме до кокал.
Понякога почти съм жив ... привидно.
Тъжното е - винаги изпускам срока.
Буден съм, когато съм пиян. Ехидно

честичко да се смея - доволен.
Мразя да ме мразят "и аз съм хора"
Приятелите ми са всички болни,
от дрога, а дрогата е чиста като хлор.

Болен съм, и май наистина умирам.
Почти живея, всеки ден по някой миг.
Живея, мразя, викам и почти намирам
смисъл. Излъгах, няма наркотик!