чисто и просто
на безымянной высоте
СъМнителният Автор се изкачи на внушителното, видимо само за него хълмче. Убеден, че е достатъчно високо и недосегаемо, започна да да селектира поетичните и прозаичните мравки, пълзящи долу по литературната нива: това- да, това-не, това- да , това- не.
-Обича ме, не ме обича,...- пригласяха в подножието мравките. В момента най-модерна сред тях беше играта на развален телефон.
В това време по трасето между мравка А и мравка Б пътуваше камион. Епистоларен, т.е. пощенски.
- Алоооу! Леко на завоите!- стросна му се крайпътната мравка С.- Защо се газиш бе!
- Коя си ти, че се обаждаш ма, овца!
- Кьорава бричка!- не му остана длъжна мравката. - Разликата между литературна мравка и литературна овца е в товароподемността и ъгъла на изпразване. Къде си тръгнал с тая куха тиква?!
Гумите на камиона омекнаха и той се кротна:
- Това в каросерията ми не е тиква , а камък. Градивен. От върховете на Хеликон.
- Като е градивен, защо сте го разградили?
- Отде да знам?! Аз съм обикновен дистрибутор на нарциси.
Извод: Няма поука.