автор: nega03

Не заслужаваш и сълза от сълзите ми,
а аз по тебе изплаках очите си.
Не заслужаваш капка любов от душата ми,
а аз подарих ти сърцето си.
Не заслужаваш и стон от молбите ми,
а аз поема написах за теб.
Що за човек би могъл да обичаш
след всичко, което направих за теб.
Търсиш безгрешната своя половинка,
но помисли, дали си безгрешен и ти?
За миг се поспри и обърни се навътре.
Какво виждаш там във душата си?
Има ли слънце, любов и живот
или е тъмно и тягостно и лъха студ?
Обичам те безумно, но няма да се жертвам.
Не виждам смисъл да търпя обиди.
По-добре сама да остарея, но достойно,
отколкото безлична, измъчена и жалка.