автор: Pitagor

1. От капандурата на тази тясна стая
(парче елитен столичен таван)
светът изглежда непознато друг.
Комините на къщите наоколо
са ниски и затлачени със сажди,
а тухлите по грозните им ръбове
приличат на парче швейцарско сирене,
проядено от мишките на времето.
2. От капандурата на тази тъжна стая,
загърбила площада на Славейкови,
се взирам в прашните, ръждиви покриви,
закърпени с прогнили керемиди.
И само там – през някаква пролука,
сред облаци, полегнали над София,
съзирам горда къщата на Яворов –
на минал век отломката нищожна...
3. Ала внезапно плисна майски дъжд,
комините издухаха чернилката,
а покривите срамежливо светнаха,
червени, сякаш устни на момиче.
Но хладна капка ти целуна рамото
(леглото бе съвсем под капандурата),
ти скочи в миг, прозорчето затвори
и то – горкото – тутакси проплака.
4. Тогава стаята отново стана весела –
бе толкова широка и приветлива
от нежност и целувки неподправени.
Далеч отлитна къщата на Яворов,
стопи се и площадът на Славейкови…

Но странен звън трамваен ми напомни,
че, всъщност, всичко е добре платена обич
в таванска стая, в центъра на София.