Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | О, как убийствено залюбваме! - Ф. И. Тютчев О, как убийствено залюбваме,
как в сляпа, разгоряла страст,
най-верните ни нам загубваме,
най-милите сърца за нас!
Доскоро гордо, гръмко и победно
се хвалеше, че тя е вече твоя!
Година няма – питай за последно
какво е оцеляло след героя?
Къде се дянаха цъфтящите й рози,
усмивката и блясъкът в очите?
Попари ги изгарящият огън
и влагата гореща на сълзите.
Ти спомняш ли си първата ви среща,
съдбовна първа среща е била,
вълшебният й поглед и речта й,
смехът й жив, младежки и изгрял?
А пък сега? Къде пропадна всичко?
И дълготраен ли сънят е бил?
Не, кратък като северното лято,
и мимолетен гост се заблудил!
Съдбовна и ужасно неизбежна
за нея беше твоята любов
и незаслужено позорът легна
в живота й и в нейното легло!
Живот – отричане, живот – страдание...
В душевните й тъмни дълбини
оставаше едно възпоминание,
но с времето и то й изменú...
И дива й изглеждаше земята,
очарованието се е разпиляло,
тълпа нахлула, в кал е потопила
туй, що в душата беше разцъфтяло...
Какво все пак от дългото мъчение
на пепел станало, успя да съхрани –
болка, болка и ожесточение,
болка без наслада, без сълзи!
О, как убийствено залюбваме,
как в сляпа, разгоряла страст,
най-верните ни нам загубваме,
най-милите сърца за нас!
Оригиналът:
О, как убийствено мьi любим,
Как в буйной слепоте страстей,
Мьi то всего вернее губим,
Что сердцу нашему милей!
Давно ль, гордясь своей победой,
Тьi говорил: она моя...
Год не прошëл – спроси и сведай,
Что уцелело от нея ?
Куда ланит девались розьi,
Ульiбка уст и блеск очей?
Всë опалили, вьiжгли слëзьi
Горючей влагою своей!
Тьi помнишь ли, при вашей встрече,
При первой встрече роковой,
Еë волшебний взор, и речи,
И смех младенчески живой?
И что ж теперь? И где всë это?
И долговечен ли бьiл сон?
Увьi, как северное лето,
Бьiл мимолетньiм гостем он!
Судьбьi ужасньiм приговором
Твоя любовь для ней бьiла,
И незаслуженньiм позором
На жизнь еë она легла!
Жизнь – отреченья, жизнь страданья!
В еë душевной глубине
Ей оставались вспоминания...
Но изменили и оне...
И на земле ей дико стало,
Очарование ушло...
Толпа, нахльiвнув, в гряз втоптала
То, что в душе еë цвело.
И что ж от долгого мученья,
Как пепл, сберечь ей удалось?
Боль, злую боль ожесточенья,
Боль без отрадьi и без слëз!
О, как убийствено мьi любим,
Как в буйной слепоте страстей,
Мьi то всего вернее губим,
Что сердцу нашему милей!
1851 г.
Фьодор Иванович Тютчев
Публикувано от BlackCat на 12.07.2007 @ 07:17:13
| Сродни връзки» Повече за Преводи
» Материали от ida
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 89293 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"О, как убийствено залюбваме! - Ф. И. Тютчев" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: О, как убийствено залюбваме! - Ф. И. Тютчев от angar на 12.07.2007 @ 13:40:02 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Браво, че си се заела да превеждаш Тютчев! Толкова е добър - той не е гръмък поет, но истински класик с красотата, добротата и мъдростта на стиховете си!
И този ти превод звучи много хубаво! Но може би още трябва да се дообработи - да не остане нито една неестествено стояща дума в него.
Какво имам предвид. Например в стиха:
"смехът й жив, младежки и изгрял" - думичката изгрял, макар и точна като рима, стои малко изкуствено.
Преводът е много добър, куплетите звучат естествено и на български, но ми се струва че в два от тях е изкривен смисълът, вложен от автора.
В първия куплет:
О, как убийствено залюбваме,
как в сляпа, разгоряла страст,
най-верните ни нам загубваме,
най-милите сърца за нас!
думичката "залюбваме" трябва да се замени с "обичаме". Защото залюбването е съвсем началото, то не може да бъде пагубно. Освен това "разгоряла" страст не е лошо, не е пагубно; каква може да бъде страстта, освен разгоряла се. Да е разгоряла се даже е много хубаво!
Първият куплет би трябвало да звучи някак така:
О, как убийствено обичаме,
и в сляпата си, алчна страст,
как на страдания обричаме
най-милите сърца за нас!
Другият куплет, който не ми звучи вярно, е
Съдбовна и ужасно неизбежна
за нея беше твоята любов
и незаслужено позорът легна
в живота й и в нейното легло!
Къде в оригинала е думичката легло? Тази думичка не е красива, тя носи малко вулгарен, обиден за героинята отенък. Тази думичка трябва да се избегне! Идва ми на ума такъв вариант, смисълът на който ми се струва по-близък до този на оригинала:
За нея тежко наказание
бе любовта ти - неизбежна,
и незаслужено страдание -
позор връз името й легна!
Извини ме, Ида, за този критичен коментар! Нищо не разбирам от преводачески труд, и може би коментарът ми е нелеп и смешен. Направих го, защото те обичам!
А цялото стихотворение на Тютчев е илюстрация на мисълта, че "Любовта по своите последствия е по-близо до омразата, отколкото до приятелството!" |
| |